Римите на Явката ДЛГ, Боро Първи и Madmatic от 2015 наистина са пророчески. Докато пейзажът на независимата БГ рап сцена става значително по-интересен с възхода на Жлъч, Григовор и Гена, обичайното постоянство на Атила, последните неща на NDOE и дори маниерната мимикрия на Стругаре, голямата уста на варненската корпорация Голям Юс продължава да мачка наляво-надясно с най-добрия самобитен рап и рими с локален контекст от много време насам. Том II oт събраните съчинения на групата е още един бърз интелигентен ъперкът в нежния епилиран корем на родния псевдорап и хип-хоп от умна трoйка MC-та и продуценти, които се намират в зенита на своето словесно майсторство.

И този път избраните съчиненения в новото EP се разгръщат в рамките на пет отделни трака. За разлика от Том I обаче, музикалната продукция и бийтове са узурпирани изцяло от Явор Тодоров и неговото безкомпромисно отношение към олдскуул редактирането на семпли от всевъзможни фънк, соул и прогресив рок съкровища от миналото, без да забравя за внимателно подбраните и skit-оподобни филмови реплики (Братски Нож, Три вкуса) и нарочно оставени самоиронични разговори от студиото за по-истинска и самобитна атмосфера (Бахър). Макар кариерата и на тримата да се развива на различна скорост, пинг-понг прехвърлянето на рими и куплети между Явката, Боро и Madmatic продължава да впечатлява със своя безупречен синхрон на непринудени характери без желание да се надскачат един друг – така или иначе, силата на всеки един от тримата е в нахъсаното описване на градски истории от ежедневния им живот и носталгични спомени от миналото, които винаги са звучали най-искрено и убедително без излишно напъване. И докато Tом I бе приятелско и напушено медитативно отражение на спокойствието в морската столица, новата петичка на Голям Юс е по-нахъсано демоностриране на превъзходство с много жизнен и подробен социално-битов коментар за промените в живота на тримата напоследък, описани още в откриващото No Юс – традиционният нихилизъм, мрачен екзистенциализъм и call to arms призив на Явката стои добре до наказателните речитативи на Madmatic като от предрешен конкурс за най-добро MC и забавно описаните промени в живота на Боро в София и новите реалности с повече секс, кофти жени и първична ирония (След седем години ще вземе да ми тръгне кариерата, мой, почти напълних фруктиерата, мой, за месо ще има по-нататък, квартирата ми е толкова малка, че нямам оттатък).

Хубавото при насищането с толкова много материал за асимилиране в проект с трима допълващи се и едновременно с това много различни един от друг като подход към римите MC-та не е само възможността да задълбаем във великите рими и шеги на         Яжо, Боро и Madmatic, но и това да оценим подобаващо умението на всеки един от тях да попива екзистенциалната реалност около себе си и да я коментира самоуверено със смъртоносна свръхдоза попкултурни препратки. Речитативите на Голям Юс гъмжат от прекалено много идеи и референции, които извират отново и отново след всяко следващо пускане и изискват многократно слушане. Критиците могат да ги обвинят в излишни демонстрации на интелект и начетеност (кога последно чухте български артист да рапира за Платон и Опенхаймер, Паша Христова и Стефан Сърчаджиев?), но Явката, Боро и Mad-а могат да си ги позволят заради постоянно съпътстващите ги доволно много самоирония, богат исторически контекст и многопластово лично внушение.

Една от най-силните и едновременно с това противоречиви черти от таланта на Тодоров е начинът, по който успява да прикрие дали хомофобските му рими и референции в голямата част от траковете са само част от някакъв персонаж ала Tyler, The Creator или говорим за умел манипулатор и начетен тип с по-радикални (и, откровено казано, неприемливи) възгледи. Голям Юс обаче е тотално колаборативен братски проект, в който всеки трак си има своя собствена идентичност. Встъпителното интелигентно помпане на мускули в No Юс отстъпва място на спокойното представяне на всеки (Братски нож) и за всеки (Три вкуса) и истинската екзистенциална ода за неоправданите очаквания и несбъднати мечти (Ама на). Двата тома от трилогията на групата си приличат доста и като структура, и като дължина, и като пинизи (споменатите вече цитати, реплики, студиен шум и други подобни), което повдига въпроса защо подобен проект трябва да излиза в три отделни (и доста кратки) части през сравнително дълъг период от време. Историите на Голям Юс обаче са толкова богати и орнаментирани, че няма как да не им се размине. Събраните съчинения на тройката продължават да упояват със страхотна комбинация между интимно личностно разкриване, брутален житейски реализъм и хапливо (на моменти грубиянско) чувство за хумор, присъща на много малко други съвременни изпълнители от българската сцена. Така де, за две години се е променило абсолютно всичко и нищо. Атила, Ицо Хазарта и пичовете от Голям Юс продължават да са далеч напред и нагоре в своята собствена висша лига на умелите разказвачи.

Том II на Голям Юс (самиздат) може да бъде изтеглене безплатно оттук.

Amy Hood не обича да се задържа на едно място и вече е готова с новото си лимитирано издание Visceral – средно дебел дневник с фотографски и литературни изследвания на тъмната страна на любовта, похотта и болезнената пристрастеност. Креативният директор, дизайнер и страшно зноен модел вдига обема на предишните си публикации и обяснява как изследва необикновената реалност на интимната психология в човешките отношения, които са малко по-екстремни и емоционални. Силно еротичната и интелектуална черно-бяла книжка очевидно е вдъхновена от визуалната естетика на ранния конструктивизъм от началото на ХХ век и включва невероятни сесии на имена като Bil Brown, David Bellemere, Michael Donovan, Pola Esther и Sante D’Orazio и текстове от Ava Berlin, John Paul Pryor, Lydia Lunch и Vanessa Matic. Как се набира такъв списък от смъртоносни сътрудници обаче? с някои от изброените имена се познавахме предварително, други бяха чували за моята работа и я уважаваха дотолкова, че да се съгласят да направим нещо заедно и да насочвам и курирам техния материал. Браво на момичето!

© David Bellemere

© David Bellemere

© Bil Brown

© Enga Purevjav

© Enga Purevjav

© Pola Esther

© Pola Esther

Списание Visceral (114 страници, меки корици, 500 копия) струва $46 и може да бъде поръчано онлайн тук.

Новата приятелска колаборация на Stinky и базираната в Биг Беър Лейк симпатична миньорска двойка от Third Eye Co. започва заради споделената любов към сноуборда и ескалира бързо покрай основното занимание на вторите, а именно ръчната изработка на бижута от собственоръчно изкопани кристали. Черният чорап с принт на минерални камъни от последната колекция на българската марка е тестван за пръв път в началото на 2017 по време на една от поредните експедиции на Tay Jeffers и Jonny Miller, този път в компанията на Димо и Христо от Stinky. Резултатът: кратко филмче за живота на самоуките миньори и добър повод да ги разпитаме по-подробно за този вид магически ескапизъм.

Как се запознахте и какво ви събра? Срещнахме се още в седми клас след напълно случайна размяна на раниците на някаква училищна танцова забава. И двамата носихме съвсем обикновена раница от Walmart, което си е забавно. Събрахме се чак няколко години след завършване на гимназията, малко след като подновихме своето общуване.

© Христо Петков

Винаги ли сте били авантюристично настроени или станахте такива заради нуждата от някакъв ескапизъм? Винаги сме имали авантюристичен и независим дух, и заедно, и поотделно. Бяхме доста стресирани когато се преместихме обратно в Биг Беър Лейк от Солт Лейк Сити. Честото обикаляне по планини бе един от начините да се справяме с напрежението. Продавахме разни джунджурии в едно магазинче в Солт Лейк Сити без да имаме име или каквато и да била идея за развитие. Пристрастихме се много бързо когато започнахме да намираме всичките тези кристали – екскурзиите и къмпингуването в планината или в пустинята са идеална антистрестерапия, освен това ни беше учудващо забавно и преди да се усетим, вече имахме цяла кошница с кристали. Трябваше да направим нещо, затова стартирахме с кристални куршуми. Останалото потръгна от само себе си.

© Христо Петков

Най-якото нещо в това да копаеш за кристали? Цялото изживяване. Концентираш се, не мислиш за нищо друго, всички грижи се изпаряват. Едно от най-великите усещания въобще е да намериш дузина кристали, останали непокътнати в земята в продължение на милиони години и да знаеш, че си първият, който ги вижда.

Как се събрахте със Stinky? Христо и Димо караха сноуборд в Биг Беър Лейк преди няколко години. Допаднахме си моментално. Те са толкова готини, спокойни и приятни за общуване. Подариха ни няколко чифта чорапи и моментално започнахме да си мислим колко яко би било да направим колаборация с тях. Само че бяхме доста плахи и не споменахме нито дума по този въпрос. Явно обаче Stinky четат мисли – останахме изключително изненадани и развълнувани, когато Христо ни предложи да направим нещо заедно миналата година. Колаборацията със Stinky е много повече от обикновен бизнес, защото сме приятели и това добавя смисъл на всичко, което правим.

© Христо Петков

Имахте ли достатъчно време да ги изпробвате на терен? Все още носим първите си чифтове Stinky – справили ли са се с половин дузина експедиции за минерали и няколко сезона сноуборд. Тествали сме ги сериозно в полеви условия и още как.

Пазите ли повечето си любими спотове за кристали в тайна или споделяте пътешествия с приятели и колеги? Опитваме се да запазим повечето в тайна, особено напоследък. Имахме няколко много странни преживявания с познати геолози и аматьори, които ни подтикнаха да сме по-дискретни. Копаенето на кристали изглежда като много вълнуващо изживяване, което обаче не страда и от някои негативни аспекти. Един от спотовете ни покрай Биг Беър Лейк вече е доста добре познат и съответно напълно унищожен от десетките туристи и аматьор-търсачи. За щастие, някои хора разбират смисъла на тази тръпка и имат необходимото отношение, за да си позволим да споделяме или разменяме локации.

© Христо Петков

Успявате ли да се изолирате от цялата идиотщина покрай Trump или ви застига и в пустинята? Хаха, май да. В нощта на изборите се отправихме много навътре в пустинята, за да къмпингуваме на място без мобилен обхват. Беше приятно. Цялата работа с минералите е много приятно разсейване от всичко това, което се случва в политиката напоследък.

Споменавате, че сте самоуки. Бихте ли споделили малко съвети за всеки, който иска да започне да копае? Ако искате да изкопаете малко магия, отделете време за едно предварително проучване какви минерали има в района. В Щатите има места, на които си плащаш, за да копаеш и именно на такива можеш да добиеш представа какво точно правят геолозите и обикновените търсачи на минерали. Всичко зависи от инстинкта, добрите туристически обувки и правилната екипировка. Имаме една публикация в блога с допълнителни съвети как да откриете своето място, как да копаете, а също така и защо трябва да пазите местоположението на своите любими спотове в тайна.

© Христо Петков

Какво ви коства да разработвате Third Eye Co.? Това е нашият живот. Идеите се раждат посред нощ, сутрините са посветени на кореспонденция, пакетиране и изпращане на пратки, поддържане на социалните медии и всичко останало. Правим дизайн и щампи за облеклото, стикери, етикети. Бижутата отнемат най-много време, но са и най-забавни. Всичко започва с поредната експедиция за кристали в планината или в пустинята, следва почистване и първоначален дизайн спрямо естествената форма на кристалите, които сме намерили. Искаме да направим милион неща в близко бъдеще. Уточняваме подробностите за една идея да водим хора на походи до някои от нашите места за копаене. Все още развиваме нашия бизнес, затова цялата печалба се реинвестира обратно в него. Със сигурност сме отворени за още колаборации. Приемаме всичко, което ни се изпречи на пътя. Продължаваме напред.

© Христо Петков

Новата колекция на Stinky Socks е тук. Освен секси колаборацията с Third Eye Co., семейството на Stinky посяга и на традиционни български шевици и мотиви за пролетта и лятото на 2017.

Талантливият режисьор Gordon von Steiner си изкарва парите с лъскави видеоклипове за модни марки и списания като Vogue, но един бърз преглед назад в архива на неговата Vimeo страница разкрива нещо по-специално. Сниманият преди три години късометражен филм ноар Persona е премерено възбуждаща еротика с великолепната моделка от Литва Edita Vilkevičiūtė, която обитава своя палат с прислужници и момчета за всичко и се наслаждава на своето латексово алтер его. Прелестната Edita не е единствената моделка в целия проект – лъстивият глас зад кадър на мистериозното видео е на колежката Constance Jablonski, а цялото филмче е снимано по поръчка на 25 Magazine е неговият главен редактор Anja Rubik.

Сезонът на тазгодишните летни блокбъстъри започва с очакваното продължение на супер хит Пазители на галактиката. Космическата и много остроумна рок опера с вълнуващ 70-тарски саундтрак се появи като спасителен пояс от скуката на твърде предсказуеми екранизации в комикс вселената на Marvel през 2014 и позволи на режисьора и сценарист James Gunn да се завърне с двойно количество от същото, без да забравя необходимата ударна доза самоирония и референции към филмови класики за по-голямото поколение. Именно поради това въпросът на Drax от зрелищната откриваща битка с извънземно чудовище с пипала на фона на танците на Baby Groot  Пак ли спасяваме галактиката? е своеобразен мета цитат, насочен към самия режисьор – дали може да се справи още веднъж с подобна история, без да затъне фатално в клишета?

Отговорът е по-скоро да. Докато в първата част колоритната шайка от несъвместими характери се бореше срещу космическото зло и своите различия, за да се превърне в семейство, то Vol.2 работи като симпатична семейна драма в няколко различни двойки, а и помежду им. Повторното спасяване на галактиката е задължителният пищен фон на историята за привлекателния крадец Peter Quill/Star-Lord (Chris Pratt) и компания, която се увеличава с още нови защитници в лицето на опърничавата сестра на Gamora (Zoe Saldana), бандита Yondu (Michael Rooker) и чувствителната (буквално) Mantis (Pom Klementieff). Още откриващата сцена във филма обаче поставя динамиката на втората част там, където и си остава до финала – това не е просто поредната битка на привидно разпасаната космическата компания, а история за произхода на Quill и изясняване на това защо е такъв, какъвто е. В далечното минало, дигитално подмладеният образ на Kurt Russell прелъстява бъдещата майка на Quill на фона на 70-тарската класика Brandy (You’re a Fine Girl), което директно запраща филма в полето на бащинските проблеми и новата вълнуваща част на Awesome Mix. Последвалите я откриваща битка с пипалатото чудовище, неподходящи кражби на супер ценни космически батерии, преследвания в открития космос и челен сблъсък с пиратите на Yondu са само подготовка за истинската завръзка на филма с повторната поява на Russell в ролята на Ego, само и само да информира Quill типично по Vader-ски (спокойно, не е спойлер, има го в трейлъра и е същинската основа на целия филм), че е негов баща. Последният си има прелестна асистентка (споменатата дръпната мадама с антенки Matis) и го играе истински бог със собствена психеделична планета от безумни пейзажи и имения, който иска да управлява вселената заедно със своя син – досещате се, че подобно нещо няма да свърши добре.

Пазители на галактиката Vol.2 наистина е двойна доза от всичко, което харесвахме в изключително смешния, забавен, вълнуващ и добре направен дебют на James Gunn. Втората част ни сблъсква с още повече хумор (на моменти насилен като прекаления смях на Dasve Bautista и неговия силовак Drax), още повече халюциногенни космически битки, нови убедителни (сестричката на Gamora и Mantis) и крайно неубедителни (нито дума за малоумното и нито с йота различно превъплъщение на Sylvester Stallone), oще повече феноменална70-тарска музика в ключови моменти (ELO за началната битка, въздействащо включване на Fleetwood Mac-овото The Chain във възможно най-подходящия момент, накъде без Father and Son на Cat Stevens) и достатъчно квази референции към класически американски филми и първата серия на Междузвездни войни, очевидно най-голямото вдъхновение на Gunn за този проект. И макар напъните за мега забавления да са много повече, отколкото в първата серия, Пазители на галактиката Vol.2 си остава прилично и непретенциозно забавление за голям екран с повече пуканки, подходящо и за не-Marvel публика. Кинематографичната вселена на студиото продължава да се разширява добре.

Пазители на галактиката Vol. 2 е в кината.

Запознахме ви с новото списание на Amy Hood преди десетина дни без да подозираме за съществуването на смело NSFW филмче към една от най-запомнящите се сесии в броя. Какво може да очаквате от късометражната черно-бяла VHS еротика на Enga Purevjav? Нагледен урок по носене на мрежи и оскъдно фетишестко бельо + госпожица Hood и силно татуирания модел Spenser Granese да се натискат прилично в сумрачен апартамент. Нито повече, нито по-малко – поредният поглед към по-дълбоката страна на любовта, похотта и обсебващото желание, директно отвъд океана.

© Enga Purevjav/Visceral

© Enga Purevjav/Visceral

© Enga Purevjav/Visceral

© Enga Purevjav/Visceral

© Enga Purevjav/Visceral

© Enga Purevjav/Visceral

© Enga Purevjav/Visceral

Списание Visceral е тук.

Нощта на Antonioni проследява един ден в разпадащата се връзка на отчуждени съпрузи и вдъхновява Армавени Стоянова за едноименна мини колекция от ръчно изработени пръстени от жълто злато и скъпоценни камъни, които впечатляват с гениалната си простота и хитър замисъл. Да вземем например идеалния Si No Si (530 лева), който решава екзистенциални дилеми с едно завъртане на пръстта и е подходящ годежен пръстен за изключително смели хора. Или пък Gioia (680 лева) и La Notte (830 лева) – различната скъпоценна страна на една и съща скрита перла. Деликатен баланс, откъдето и да го погледнем. Остава да видим коя страна решавате да извадите на показ в нощта и коя остава скрита.

Бижутата се Армавени Стоянова са в Сабай на ул. Неофит Рилски 63 всеки ден без неделя след 14:00.

PERFUME GENIUS – No Shape (Matador)

Празнината от позагубилия се Patrick Wolf в нишата на експерименталния камерен поп се запълва добре от Mike Hadreas – 35-годишният певец и композитор зад псевдонима Perfume Genius, който триумфира над побоите, хомофобията, алкохолизма и наркоманията от досегашния си проблемен живот с новия си партньор и сътрудник Alan Wyffels и еуфоричен поп шедьовър от най-висока класа. Четвъртият му албум No Shape се приближава най-близо до по-лесно смилаемото и любопитно мелодично поп звучене, което може да намери по-голяма публика. И макар на първо слушане Hadreas да звучи спокоен, трезв, самоуверен и не по-малко чувствителен, No Shape не бива да бъде ограбван от съмненията за комерсиален проект с еуфорични химни (Otherside и Slip Away). Последният албум на Perfume Genius е фантастичен и много красив поп с богато текстурирани мелодии и достатъчно мрачни обрати, които се вият около тъжния глас и деликатно пиано и синтезатор на Hadreas (мрачният химн Go Ahead). Не всичко е LSD еуфория – акустичната китара и щрайхове на Valley допринасят за неподражаемия и леко 80-тарски характер на този модерен шедьовър, който не бива да остава пренебрегнат. 5/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

Изминало е десетилетие от същинския пробив на канадската инди поп девица Leslie Feist с деликатните My Moon My Man и 1, 2, 3, 4 – практически цяла вечност в живота на музикалната индустрия напоследък. Лошо няма – първият албум на Feist от шест години насам звучи като страшно интимен и акустичен трактат върху най-силните страни на The Reminder от 2007. Бавните и нерядко мрачно меланхолични мелодии и екзистенциални текстове на девойката от Торонто се разгръщат бавно и трупат пласт след пласт като някакъв добре премислен камерен концерт, способен да спечели дори незаинтересования слушател с опойващото чувство на топлина и спотаен рокендрол за дървосекачи. Макар и да е предимно акустичен, добре нюансиран и разнообразен албум с мимолетни рокендрол изблици, Pleasure e най-неклишираното вдъхновение от PJ Harvey, което сме слушали напоследък. 4/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

Анимационната поп/рап/рок група на Damon Albarn и Jamie Hewlett посреща световния апокалипсис с безброй гости, от които може да ви се завие глава още преди да ви атакуват с бързите стакато бийтове на Ascension. Vince Staples, Popcaan, Benjamin Clementine, D.R.A.M., Zebra Katz, Kilo Kish, Kali Uchis, Kelela, Danny Brown и Jehnny Beth от Savages си партнират с легенди като Mavis Staples, Pusha T, Carly Simon, Grace Jones и Anthony Hamilton и хаус легенди като Jamie Principal и Peven Everett в траклиста на Humanz, дори старият враг на Albarn от 90тарската война с Oasis, Noel Gallagher, се появява за малко в We Got the Power. Подобен списък от абсолютно различни фости е гаранция за абсолютно разнообразие и чести пристъпи на гениалност. Социалният контекст от първото изречение не е случаен – Ascension започва с заплашителна въздушна сирена, която дава началото на един истински парти албум за края на света. Проповедите на интересните гост вокалисти продължават почти до края с епичното Hallelujah Money на Benjamine Clementine, който убива със своя Nina Simone-овски глас и свръхдоза саркастичен антикапитализъм. Оригиналният плейлист на луксозното издание с 26 песни причислява Humanz по-скоро към категорията на модерните напоследък смесени касетки, но, похвално за Albarn, енергията не ви оставя да дишата спокойно нито за секунда. 3,5/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

DOESN’T FROGS – Afterlife (самиздат)

За щастие, можем да се похвалим и с българска музика, която надскача ограниченията и стереотипите на локалната среда и нелепите опити за подражание на световната сцена. Година и половина след последното си EP, пичовете от Doesn’t Frogs рафинират своя буен шугейз и мелодичен пост-пънк с повече вокални партии, още повече енергия и много повече експерименти със синтезаторите и добре овладяния индустриален шум от предишните им проекти. Afterlife e същинска и абсолютно завършена еманация на най-силните страни на бандата, а именно онази първична сила и френетични повтарящи се мелодии, обновени с лека кинематографична атмосфера от банда, която не би имала нишо против да отреже малко глави в кървав филм на Robert Rodriguez. 3/5

Слушай/Kупи от Bandcamp

Няма нищо по-хубаво от лошото време, защото можем да се съсредоточим върху мълчаливото поглъщане на гигантския наръчник за единаци против самота и скука – бойскаутската библия за актуални сериали, ТВ предавания, аудио подкасти, книги, филми, албуми с голи жени и мъже, както и изложби, които тушират мъртвешката депресия със свръхдоза сексапилна и смислена попкултура. Нямате пари и приятели за бърз Солун и резервация в Sea Sense? Изпитвате болка при споменаването на ново българско кино? Стискате зъби до премиерата на Игра на тронове и не ви пука за новия албум на Harry Styles? Няма проблем, помисли сме за всичко.

ФИЛМИТЕ

Жената чудо

Историята: Непобедимият воин и знойна принцеса на амазонките Diana Prince (Gal Gadot) напуска своя изолиран райски остров и тръгва под ръка с катастрофирал американски пилот Steve Trevor (Chris Pine), за да се включи в ужаса на Първата световна война и да спаси живота на милиони хора със суперсили и неповторим акцент.
Защо да го гледате: Историята за произхода на тази легендарна американска супергероиня се явява поредният опит за наваксване на дългото изоставане на разширената вселена на DC Comics от Marvel с жена-режисьор начело на продукцията – прецедент за филмовите екранизации на комиксови истории напоследък. Няколко месеца преди ноемврийската премиера на Justice League, Gal Gadot се изправя с гърди напред в първия летен блокбъстър за 2017.
По кината: 2 юни

Човекът с хиляда лица

Историята: Вълнуваща хроника на корумпирания и алчен шпионин Francisco Paesa, който успяват да измами цяла Испания в началото на 90-те години. Животът и далаверите на един от най-интригуващите мошеници на иберийския полуостров през последните години, Francisco Paesa и Luis Roldán е пълна с търговия с екзотични диктатори и паравоенни формирования, фалшиви самоличности и смъртни актове.
Защо да го гледате: Съдейки по интригуващия трейлър, драматизацията на някои факти от живота на Paesa си заслужава наградата за най-добър актьор от филмовия фестивал в Сан Себастиан. Освен това, кога за последно гледахте хубав испански шпионски филм с брилянтна игра и истински вълнуваща история за гениален мошеник?
По кината: 16 юни

Имате нужда от знойни момичета по червени бански костюми на забавен каданс? Готови сме да се обзаложим, че Kelly Rohrbach, Alexandra Daddario и Priyanka Chopra са единственото хубаво нещо в последния римейк на Спасители на плажа, който излиза на екран следващата седмица и обещава да ни заслепи със спорен гащено-кюлотен хумор и въпросните девойки на забавен каданс, както са ни обещали в трейлъра.

СЕРИАЛИТЕ

Американски плейбой

Историята: Какво друго, освен хроника за невероятния живот на харизматичния основател на империята Playboy и нейното влияние върху световната култура в продължение на много десетилетия. Hugh Hefner винаги си е бил интересен и вълнуващ персонаж за наблюдение и подражание, така че директно се гмуркайте в спомените на истинския OG.
Защо да го гледате: Документалният минисериал на Amazon не блести с невероятна драматургия и неповторими актьорски превъплъщения, но пък и не редактира секси еротиката и голи цици в живота на Hefner и служи като добра енциклопедия за възхода и трансформациите на една от най-важните медийни компании в попкултурата на ХХ век, представена и чрез много невиждани досега кадри и интервюта от личния архив на Hefner – мъжът зад легендарното зайче.

Ривиера

Историята: Накратко, богати хора правят ужасни неща в упадъчна семейна драма на великолепно място. След убийството на своя съпруг милиардер, току-що омъжилата се и респективно овдовяла Georgina (Julia Stiles) открива с изненада (както обикновено) как богатството и начинът на живот на покойния вече Constantine са заобиколени от насилие, лъжи и убийства. Новият английски сериал надниква зад лъскавата фасада на френската ривиера и оглупяващото богатство и разхищение, за да ни вкара в свят на атентатори, съвременно изкуство и безкрайни оргии.
Защо да го гледате: Напоената от слънце и секс стилна британска драма влиза в добрата компания на Последните пантери и Нощният мениджър като интелигентен европейски отговор на щатските блокбъстъри на Netflix, Hulu, Amazon и останалите по веригата. 10-серийният драматичен трилър е създаден от Оскаровите лауреати Neil Jordan и John Banville по идея на бившия мениджър на U2 Paul McGuinness, който започва да се занимава с телевизия след напускането на групата преди няколко години. Първият сезон на Ривиера излиза на 15 юни в мрежата на Sky Atlantic.

Гений

Историята: Първият сезон на тази драматична антология проследява живота на Albert Einstein от младините му като чиновник в патентното ведомство до по-късните години като физик и автор на теорията за относителността. Екранизацията по романа на Walter Isaacson от 2007 скача непоследователно между различните периоди от живота на гениалния учен и увлича с желанието да вкара готин екшън в цялата научна драма.
Защо да го гледате: National Geographic започва да се превръща в Netflix за научните игрални сериали. След сравнителния успех на Марс, телевизионният канал ангажира изпълнителните продуценти Brian Grazer и Ron Howard да се постараят с историята за вероятно най-голямата звезда сред учените на XX век. Geoffrey Rush и Johnny Flynn като стария и младия Einstein се справят отлично с полигамното прескачане в различните епизоди в този психологичен, много любовен и интелигентен трилър.

Туин Пийкс: Завръщането

Историята: Любимите герои от мистериозната история в щатските Две Могили се завръщат след 25 години под режисурата на David Lynch. Липсата на трейлър е показателна какво може да очаквате, дори и да не сте запознати с този ТВ феномен от началото на 90-те – мистериозна психо-драма с повече въпроси, отколкото отговори и изключително запомнящи се персонажи, които не напускат съзнанието дори насън.
Защо да го гледате: Как защо? Защото това е едно от тв събитията на 2017, а и въобще за последните няколко години.

Master of None

Историята: Във втория сезон на екзистенциалната комедия на Aziz Ansari, не особено успешният актьор Dev лекува разбитото си сърце в италианското градче Модена, за да изучи тънкостите на традиционната паста и да продължи да се шляе и яде безцелно като необвързан забавен мюсюлманин с много свободно време и още повече въпроси за живота и човешките взаимноотношения за разрешаване. За радост, завръщането му в Ню Йорк е последвано от още комични ситуации в изясняване на неговия личен и семеен живот, оползотворяването на нова възможност в кариерата и развитието на една нова връзка с истински смислено момиче.
Защо да го гледате: Защото е уверена, артистична, ужасно забавна и много поучителна житейска история за хора, които се влюбват и се опитват да се справят с така наречения наш живот по много достоверен и искрен начин. Да не забравяме, че Master of None има по-добър саундтрак и взаимодействие с музиката дори от Атланта, няма шега.

ТВ ПРЕДАВАНЕТО

The President Show по Comedy Central

Историята: Настоящият американски президент Donald Trump се сдобива със собствено токшоу по Comedy Central, за да може да се занимава с това, което прави по-добре. Класическите абсурдни интервюта се редуват с забавни репортажи от детски градини, нахлуване на граждански протести и още други подобни документални скечове.
Защо да го гледате: Предвид края на най-успешния сезон на Saturday Night Live и вероятното пенсиониране на Alex Baldwin като Donald Trump, комикът Anthony Atamanuik заслужено получава шанс да развие потенциала на Trump vs. Bernie и да се докаже като най-добрия и забавен имитатор на американския президент в съвременната телевизия.

ДОКУМЕНТАЛНИТЕ СЕРИАЛИ

Hot Girls Wanted: Turned On на Netflix

Историята: Създателите на Hot Girls Wanted продължават да дълбаят зад завесите на порнографската индустрия и нейните момичета, клиенти и технология, които я правят толкова популярен и влиятелен феномен в съвременното общество.
Защо да го гледате: Истинските истории в шестте епизода на този документален сериал разкриват трудната истина, че порнографията може и да се възприема като учител за голяма част от подрастващото поколение и все по-голяма роля в емоционалния живот на доста хора.

Chef’s Table на Netflix

Историята: Създаденият от David Gelb (Jiro Dreams of Sushi) необикновен документален сериал за най-добрите готвачи ни запознава по възможно най-високобюджетния, красив и напоителен начин с новите кулинарни традиции на забележителни и не особено известни хора от цял свят с единствената цел да представи готвенето като създаване на нещо специално и важно за всеки.
Защо да го гледате: Третият сезон на Chef’s Table е още шест серии с визуалното пиршество (философски Planet Earth за готвачи) и личния пример на южнокорейската монахиня Jeong Kwan, Tim Raue oт Германия, нюйоркския господар на рамена Ivan Orkin, руснакът Владимир Мухин, калифорнийката Nancy Silverton и перуанецът Virgilio Martinez – все хора, които не просто готвят вкусно, а имат какво да кажат със своята храна.

ПОДКАСТИТЕ

Говори Интернет

Защо да го слушате? Седмичният подкаст на Еленко Еленков и Владимир Петков е, цитираме, като сутрешен блок, ама не сутрин. Махмурлийските им нърдовски гласове обсъждат абсолютна каша от разнообразни теми като проституция, Г7, Евровизия, безумни лични истории, леки вулгаризми, попкултурни глупости, актуални новини, пехвливански борби и българи по празниците, като не забравят да поддържат и редовните си рубрики Какво си купих и е ок и Все едно на някой му пука. Всеки епизод си върви с подробно описание и линкове на обсъжданите теми, ако не ви остане време да го изслушате. Умни хора говорят забавно по интересни теми на български, патреотарска работа!

On The Sofa

Защо да го слушате? Модният фотограф Mario Testino си развива журналистическата кураторска платформа Mira Mira с подкаст серия от много кратки разговори за кариерата и лични истории от най-добрите му сътрудници и приятели като Michael Kors, Gigi Hadid, Kate Moss и Penelope Cruz. Диванчето на перуанската суперзвезда е симпатично интимно продължение на фотографската му серия с красиви жени по хавлии.

Още политика и полезни съвети? Речено-сторено. My Brother, My Brother and Me e консилиумът на Justin, Travis и Griffin McElroy, които са си поставили мисията да отговарят експертно на всевъзможни въпроси за модерните времена всеки понеделник. Машината за съвети си е обикновено извинение за обсъждане на нови и стари попкултурни страстни и теми от ежедневието на американците. Така и така сме на темата, изборите идват и си отиват, но политическите и социални революции никога не спират. The Bernie Sanders Show e поредната добре премислена партизанска акция на сенатора от Вермонт да информира за напредъка в борбата срещу администрацията на Trump и нейното невероятно качество да разделя и противопоставя обществото.

АЛБУМИТЕ

Waiting For A Song на Dan Auerbach (Easy Eye Sound)

За разлика от рокденрол и психиделични отклонения на The Arcs, новият солов албум на фронтмена на The Black Keys съдържа пропита от слънцето китарна поп музика, която не се възползва от сигурния успех на рифовете в основната му група и вместо това разчита на винтидж носталгичен имидж в Simon & Garfunkel-ската обложка и  70-тарски меланхоличен оптимизъм. Приятното носталгично звучене е изкарано не само от страшно талантливия и харизматичен Auerbach, но и на раменете на ветерани като Duane Eddy, Mark Knopfler и Pat McLaughlin. Waiting For A Song си е позитивна поп музика за пътуване с автомобили и палатки и изрязани потници. 4/5

Преслушайте в NPR или изчакайте премиерата на 2 юни, рожденият ден на Boyscout

Quiet Life на The Black Swells (самиздат)

The Black Swells са от групите, които трябва да бъдат слушани на живо (примерно на 15 юни в Mixtape 5), за да бъдат оценени по достойнство. Домашното преживяване с дебютния албум на българската банда обаче не е лишено от суровата първичност на първото им EP отпреди година и половина. Десетте парчета в The Quiet Life са уверено и добре полирано продължение на DIY естетиката от психеделичен, стоунър и сърф рок с гаражно звучене и пънкарска душа. Както бяхме писали и за предишния Dead Lover’s Club – дяволита музика с демонични вокали и разложени китари за красиви момичета и непослушни момчета. 3,5/5

Купи/Слушай в Bandcamp

SPOTIFY ПЛЕЙЛИСТЪТ

Film Noir на Gillian Delvigne

Защо да се абонирате? Чувствате ли се някога като самотен детектив, който броди по мрачните нощни улички в същински филм ноар? Непознатият агент Gillian Delvigne явно е, защото е спретнал жесток четиричасов плейлист с меланхоличен и отпускащ джаз за тъжни хора, които прекарват дните си с Туин Пийкс и умират за Angelo Badalamenti, Miles Davis, Waldeck, Henry Mancini, Chet Baker, Tom Waits и Midnight Seduction Orchestra. Жесток саундтрак за пиене на уиски, нощни паркове и прелъстяване на момичета, как иначе?

КНИГАТА

Моят начин на Johan Cruyff

Историята: Johan Cruyff не се свени да пише откровено за трудното си детство, първите стъпки във футбола, пътя към върха, опита за отвличане и своя банкрут в края на 70-те. Единствената официална автобиография на митичния холандски играч, знаменит треньор, пионер на тоталния футбол и баща на Стоичков и легендарния дрийм тийм на Барселона е приятна антология на живота и кариерата на човек, превърнал се в синоним за съвременния облик на най-популярния спорт в света.
Защо да я прочетете: Заради интересните лични истории, непознати факти, цветната кола с интересни снимки от личния архив на легендата и велики бисери като Есенцията на наученото като играч се изразява в четири неща, които ти трябват – добра трева, чисти съблекални, футболисти, които сами си чистят обувките, и опънати мрежи на вратите.

Cruyff е страстен пуваш, преди да претърпи операция на сърцето и да замени цигарите с близалки © VIImages via Getty Images

Къде да я намерите: в по-добрите книжарници и онлайн тук

Още книги: Разходете се до панаира на книгата в НДК за отлични намаления преди неделя и се оглеждайте за Трудно е да бъдеш бог на братя Стругацки, Аскетика на Nikos Kazantzakis, Да уловиш голямата риба на David Lynch и Екипът на Смайли на John le Carré.

ИЗЛОЖБАТА

© Alex Majoli

Аз, моя милост и ЕС

Фотографската изложба на Alex Majoli изследва съвременните социални и политически проблеми в Европа и кризата на нейната идентичност през темите за възникващата крайна десница и антиемигрантските й послания, продължаващите неуспешни опити за европейска асимилация и разпадащите се приемни общества – все неща, които няма как да не ви накарат да се замислите какво се случва с европейската идеология и по-специално с ксенофобията, бежанската криза и крайнодясната вълна по целия континент. В Софийска градска художествена галерия на ул. Гурко 1 до 11 юни.

ЕРОТИЧНИЯТ АЛБУМ С ПИЩНИ БАВАРКИ

© Ellen von Unwerth

Heimat на Ellen von Unwerth

Историята: Баварското дяволито приключение на Ellen von Unwerth е еротична приказка от родината на известната модна фотографка и режисьорка на музикални видеоклипове в компанията на група надарени прекрасни момичета, с които без какъвто и да било срам се забавляват като амазонки в мистериозните гори и безкрайните зелени полета в района.

© Ellen von Unwerth

Защо да си я поръчате: Строго колекционерското издание на Unwerth в специална кутия е още едно доказателство за нейния неуспорим талант да продължи там, където Helmut Newton e спрял преди години.

Къде да я намерите: в онлайн книжарницата на Taschen срещу инфарктните 1500 лева или просто да си свалите прес пакета със снимки и да чакате някое по-достъпно издание за простосмъртни.

ЕРОТИЧНИЯТ АЛБУМ С НЕПОЗНАТИ МОДЕЛКИ

© Bert Verwelius

Simply Beauty на Bert Verwelius

Историята: Основната работа на Verwelius се състои в това да управлява голяма строителна компания, но холандският фотограф не се е отказал да снима естествени хубавици под особена светлина през последните десетина години. DIY естетиката му го кара да се занимава с абсолютно всичко в своите фотосесии – от планирането и избирането на моделите до осветлението и самите декори.

© Bert Verwelius

Защо да си я поръчате: Simply Beauty е добро и възбуждащо продължение на първата му книга с портрети на пънк групата Pussy Riot.

Къде да я намерите: в онлайн книжарницата на teNeues срещу $125

INSTAGRAM ДЕВОЙКАТА

Направете си услуга и последвайте Сара Драгулева – 21-годишният супер модел на Ivet Fashion с портичка между зъбите и положително излъчване, която все още има само 32 снимки в профила си, но се харесва заради здравословния начин на живот, честите ваканции и склонноста да се снима като кралица по бельо и бански за най-добрите български фотографи.

Евала, че стигнахте докрай. Дано си е заслужавало. Може да си припомните предишните три части на наръчника ето тук.

Красиво заснетите късометражни разкази за реинкарнация, скандинавски хлад и прелъстяващи се инди момичета с големи маски на главата не са лесна работа. Същото важи и за абсолютния безкомпромисния и обарващо хипнотичен нео-соул, хип-хоп и арендби микс на Dayo – софийското комбо на Божидар Василев, Евден Димитров, Васил Вутев, DJ RawLand и Михаил Филипов, което издава своя едноименен дебютен албум с красиви, свободни аранжименти и велики вокалисти като Деси Андонова, Saigo, Ishkan и Moka Only. Режисираното от Деметри Василев (Pictionary на APE|MEN и дузина реклами) потентно видео към откриващото парче Soul Searchin’ е дебют в музикалните клипове и за графичния дизайнер и фотограф Жоро Панчев, който се разписва с арт дирекция на собствената си история и има дългогодишна обща история с членовете на Dayo.

Как се запозна с групата, какво ви свързва? Жоро Панчев: Боби (TromBobby/Божидар Василев – бел.ред.) ми звънна с изречението Аз тука съм подхванал нещо ново, ще ти пусна едно парче, ако ти харесва, да направим едно лого и така се почна. Музиката на Dayo беше нещо нечувано за мен. Демото на Тhe Mist ми е в плейлиста от ден едно, дори сега го слушам. Познавам повечето момчета от тази банда покрай Southwick, а с DJ Rawland се имаме по-отрано покрай скъпия ми приятел Мартен.

Защо решихте да работите заедно? Защото много го заслужават. Горд съм, че ги познавам и ми е страшно приятно да ги слушам да си говорят за музика и да обсъждат кое, къде и как се случва в музикалния свят. Нищо не претупват и винаги се стараят звукът да е на световно ниво. Пък аз обичам да помагам на хора, които си дават зор да са добри. Много са талантливи и много си ги обичам – като част от семейството са ми.

© Анна Игнатова/Жоро Панчев

Божидар спомена, че са записвали парчето с мисълта за видео. Как точно се случи предварителната подготовка? Всичко започна с демото на парчето, което съчетава три тотално различни като темпо и настроение части. Тук дойде най-големият проблем: как да разкажа история, която започва любовно, преминава в агресивна канонада и завършва по неочакван и лаконичен начин. Имах една скица на девойка с маска на главата в тефтера и оттам започна креативната част. Исках този персонаж да присъства като начало, среда и край. Така след четири версии на сценария (които бяха тъпи и клиширани) и три месеца мъдрене кое как да е имах нарисуван сториборд. Цялата група го хареса много. Дадохме си свобода кога да го реализираме, не бързахме за никъде. Снимките започнаха осем месеца по-късно.

Божидар: Точно така. Жоро предложи на направим видео, когато се видяхме случайно пред църквата Св. Неделя преди година. Идеята ни екзалтира много и направихме парчето с мисълта за видео. Максимално щастливи сме от магията, която се получи. Целият екип е от страхотни професионалисти и сме адски благодарни, че избраха да работят с нас.

© Анна Игнатова/Жоро Панчев

Жоро, кои са ти най-интересните спомени от самата продукция? Имаше ли нещо, което искаше да направиш, но не успя? Ден втори, 5:40 сутринта, 6 градуса температура на водата: стоя под ваната в морето и я държа да не се преобърне, облечен само с тениска и плувни шорти. Уви, оказа се, че този дубъл не става. Имаше много неща, които не заснехме, но това се случва винаги. Персонажите ги избрахме заедно с кастинг директора на продукцията Ана-Мария Лакова. Двете момичета бяха сигурни от самото начало. Mасовката ми отне двуседмична комуникация с приятели във Facebook, но се получи приятно. Автомобилът е на Esteo Esteroni – легенда на българската графити сцена, която се занимава с реставриране на стари автомобили в Бургас  и притежава този превъзходен Oldsmobile от 1963 – едно към едно с визията, която исках.

© Анна Игнатова/Жоро Панчев

Доста често снимаш жени. Как се спряхте на двете основни актриси и какво те вълнува в техните персонажи? Анна-Мария ги беше селектирала предварително четири девойки спрямо типажа и характера на геройните и това коя е свободна и би се навила да участва. Избрахме Елица и Костадинка със съвсем демократично гласуване. Познавам Елица вече повече от три години и помня нейното излъчване на свенлива, но страшно интересна девойка с много проницателен поглед. Коцето я знаех само покрай Instagram. Запознахме се месец преди снимките и още на първата ни среща стана ясно, че ще й се получи ролята на активната и демонична девойка – наистина умее да кара хората да вършат неща за нея с поглед и глас. Казвам го в добрия смисъл.

© Анна Игнатова/Жоро Панчев

Елица Матева: Доживях да съм сполучливо руса, хаха. Имаме доста общи неща с моята героиня. И аз май почвам често така, наблюдавайки тихо отстрани, докато някой или нещо не ме въвлече напълно в играта. Този проект е събрал един куп талантливи хора, които носят красивата енергия на креативността. Няма по-прекрасно усещане от това, че си част от нещо, в което всички са вложили душата си и ти вкарваш своята с лекота и огромно удоволствие.

© Анна Игнатова/Жоро Панчев

© Анна Игнатова/Жоро Панчев

Следиш ли работата на определени режисьори и дяволски добри разказвачи? Какви бяха предварителните референции за Soul Searchin’? Опитвам се да следя. Оказва се, че съм фен на френските режисьори и то несъзнателно. Romain Gavras е човекът за музикални клипове. Gaspar Noe е най-добрият разказвач за това какво става след смъртта. Denis Villeneuve притежава невероятно умение да те вкара в атмосферата на филма. Nicolas Winding Refn ми е повлиял много силно през годините още от Бронсън. И наистина, ама наистина има един човек, който държи нещата на ниво изкуство всяка минута – Wim Wenders. Исках клипът на Dayo да лъха леко на скандинавско (не стана), да има повече общи планове (не стана) и да имаме дълги кадри с безмислени сцени (тук-таме стана). Иначе референцията за цвят ни беше страхотното видео на Mark Romanek за Got ‘Til It’s Gone на Janet Jackson, ама и там не сме съвсем същите, защото го решихме едва при цветовите корекции. Всичко друго са подсъзнателни референции, попити неволно покрай дългото висене пред телевизора.

© Анна Игнатова/Жоро Панчев

Планираш ли друго видео или продължаваш с фотографията? Май ще помагам за един клип на Деметри. Имам адекватно продължение за втори клип от албума на Dayo, но всичко с времето си. Фотографията си върви с пълна сила и там още се уча. Дерзаем!

Жоро Панчев е тук. Деметри Василев е тук. Dayo свирят в Cybar/Велико Търново на 9 юни и в Cubo/Варна на 10 юни. Едноименният им дебют струва $10 в Bandcamp.

22-годишната двойка с превдонимите Augustine и Josephine Rockebrune са намерили много любопитен начин да отбележат петдесетата годишнина от смъртта на великия швейцарски архитект Charles-Edouard Jeanneret (Le Corbusier). Девойките разкриват една нелицеприятна глава от неговата легенда и съвместната му работа с френската дизайнерка Charlotte Perriand, измислила прословутата лежанка от кожа и метал LC4 – онази елегантна красавица за бруталистки интериори и американски психари, която шества в попкултурата по всевъзможен начин от десетилетия. Оказва се, че господинът се отнася доста зле с въпросната дама и съдбата му го връща тъпкано, като превръща въпросната лежанка в истинска порно легенда. Очевидно, съвременните продуценти на хардкор порнография също оценяват изчистените линии и лъстиви форми на тази иконична мебел по достойнство. Rockebrune успяват да издирят над 800 порно филми, в които LC4 има главна роля като място за връзване, свирки, тройки и обикновени груби сексове и се връщат опорочени, за да разкажат.

Резултатът от задълбоченото проучване се материализира във вакумираната среднодебела книжа We Don’t Embroider Cushions Here (78 лева, 212 страници, 500 бройки, Édition Monumental) – 192 страници с NSFW скрийншоти на, цитираме, диаболичната ирония, с която класическата лежанка на Perriand се е превърнала в предпочитаното място за сексове в порнографската индустрия. Както твърдят издателите, двете девойки изобличават кожения олтар, на който жени от всички раси са систематично превръщани в обекти на желанието. Казано по друг начин, LC4 не е само икона на съвременния дизайн, но и истинска легенда на развлекателната индустрия за възрастни. Замислете се втори път, преди да се излегнете спокойно, за да си починете. Ако пък случайно искате да влезете в местната порно индустрията (и директно в затвора спрямо доста добре описаните членове в наказателния кодекс какво и защо не трябва да правите) и имате нужда от подходяща мебелировка, ето няколко достъпни алтернативи:

Накъде без оригинала на Cassina в черно, кафяво, бяло и възбуждаща кожа с косъм, който обаче гони суми над осем хиляди лева и е непрактично решение за всеки продуцент. Дори и да решите да направите дългосрочна инвестиция в тази забележителна лежанка за релакс и други екстри, има вероятност да посегнете и към ментетата за 1000-2000 лева.

Диванът К370 на датската фирма Kragelund има зловещо наименование и онова ретро излъчване, което го прави подходящ за по-пипнати и мрачни продукции като Клъцни/Срежи например. 1831 лева от Home Selection

Кант от орехово дърво, тънки крачета, неръждаема стомана и Баухаус естетика – маса с гладка повърхност за всякакви допълнителни уреди от дизайнера Glen Oliver Löw за Thonet. 2770 лeвa от Home Selection

Приветливата прегръдка на креслото Catch от &Tradition прилича на лежанката на Le Corbusier по различните опции за сядане и излягане и асоциативното мислене за всевъзможни занимания. Цена по запитване от Sofia Design District

Talk About е софистицирано кресло за отдих с естетиката на скъп диван за хипноза или футуристичен зъболекарски стол – по-евтината и достъпна алтернатива на LC4. 1695 лева от Kare

Коя е първата ви асоциация, когато чуете думата ратан? Защото нашата е свързана с добре окосени зелени поляни, високи огради, басейни и забележителния трон на Емануела от едноименния филм. Ратановото кресло с бяла възглавница Stockholm си е винтидж еротика, откъдето и да го погледнем. 458 лева от Ikea

Още идеи за интериора? Селекция от скандинавски канапета за дома и офиса + 20 идеи за по-секси обзавеждане от Данаил Стефанов.

Бащите на легендарния пилотски бомбър MA-1 обръщат поглед към звездите още веднъж с последните попълнения от колекцията за есента и зимата, която ще започне да се появява поетапно през следващите два месеца. Alpha Industries продължава да почита духа и постиженията на Nasa с нашивки с логото на агенцията върху класическите зелени и черни бомбъри, сиви и черни суетшърти и дори чанти банан (понеже астронавтите не могат без такива, няма начин). Останалото за края на годината е нови вариации на класическите силуети връхно облекло във всевъзможни наситени гами от розово, синьо, червено и мъртвешко сиво или всевъзможни камуфлажни чанти за багаж, полет и носене през кръста.

Бомбърите на Alpha Industries са тук.

Дебютният студиен албум на певицата и композитор от Ню Джърси Solána Imani Rowe е втздействащо и много майсторско арендби от добрата страна на комерсиалния хип-хоп, инди рок и нео соул авангард, което изследва представите за контрол, откровеност и брутална, направо болезнена сложност на съвременните връзки. Освен финална глава в замислената като трилогия арка от предишните микстейпи S и Z, Ctrl (прекръстен така от първоначалното заглавие А) на уязвимата TDE-принцесата SZA е хубав завършек на дълго и многократно отлагано финално разкриване на един от най-талантливите артисти в съвременен Америка – щастлив финал на дългогодишно пътуване, което за малко да не я откаже от музиката въобще в средата на 2016.

Малко контекст, за да навлезем по-сериозно в дълбоките пластове на този албум. Най-обещаващата вокалистка в каталога на Top Dawg Entertainment е онова изморено от чакане и съмнения момиче, което навлезе по-сериозно в индустрията с многобройни хип-хоп, електронни и поп колаборации като прелестния пинг-понг дует Consideration от Anti на Rihanna в началото на 2016 – периода, в който девойката от Барбадос бе залитнала сериозно по авангардното арендби и SZA бе най-подходящият партньор за подобно нещо. Многократното отлагане на собствения й дебют и насрещните огромни очаквания (все пак е в един лейбъл с Крал Kendrick, Ab-Soul и Isaiah Rashad) обаче я ядосваха достатъчно, за да се мята отчаяно като лъвица в клетка по интервюта и да заявява, че иска да издаде дебютния си албум веднъж завинаги. Цялата несигурност, въпроси и непрекъснати съмнения са се отбелязали дълбоко върху всяка една от 14-те песни в Ctrl и неговия замечтан, бавен, красив  откровен поглед върху ранимостта.

Характерният глас на SZA и талантът да се възползва величествено от инструменталите с по-бавно, бегло трап-одобно и некомерсиално арендби звучене (на километри от други артисти от нейното поколение като Tinashe например) й позволяват да създаде проникновен и витиеват сън, прекъсван само от мотивиращите размисли на нейната майка за контрола върху собствената съдба и среда. Първосигналната асоциация с бавното и криволичещо арендби на Frank Ocean например не е прекалено далече от сърцето и душата на Ctrl, изпълнени с деликатни и самоуверени вокали и наистина интимни размисли за женствеността, самоуважението и непосилната и често объркваща лекота на младостта. Съдейки по категоричните и изпяти по изключително завършен начин текстове, SZA няма абсолютно никакъв проблем със създаването и споделянето на откровен колаж от емоции, уязвимост и противоречиво, объркано и объркващо отношение към мъжете в своя живот.

За подобни интимни теми и албум като цяло, може да очакваме, че SZA не би имала нуждата или смелостта да посегне към наличния списък с могъщи колаборатори. Точно обратното – девойката записва дуети с колеги като James Fauntleroy (интерлюдията Wavy), Isaiah Rashad (Pretty Little Birds), Travis Scott (мракобесното Love Galore) и Kendrick Lamar (Doves In The Wind), но нито един от изброените не се осмелява или напъва да доминира, а само допълва посланието и атмосферата в рефрените от Ctrl (стига само да си затворим очите за скучните вагинални метафори на Lamar, които ограбват посланието на неговия фичъринг). Макар съвременните драми на девойката в текстовете на SZA да са само крачка по пътя към себепознанието и неминуемото осъзнаване, всяка една от песните в албума звучи и въздейства като трактат по модерна романтика без срок на годност.

От соло китарата и директното отмъщение в откриващото Supermodel (Let me tell you a secret/I been secretly banging your homeboy/Why you in Vegas all up on Valentine’s Day?) през сърцераздирателното търсене на мъж, който да я запознае със семейството си, а не само с чаршафите в собствената си спалня (Normal Girl) и алиенирането от социалните мрежи и изневери в Love Galore (Why you bother me when you know you don’t want me?), та чак до финалната кода за несигурността и съмненията в 20 Something – Ctrl е медитативно приключение, което не се нуждае от абсолютна власт или контрол, за да завладее всички емоции. В края на деня, дебютният албум на Solána Imani Rowe е вълнуващо и много истинско откровение на ужасно талантлива жена, която се опитва да балансира между несигурността в чувствата и неутолимата нужда от самоуважение, между проблемите на съвременните връзки и трудните за съчетаване контрол, любов и споделена интимност. Хубавото на SZA и Ctrl обаче е, че търсенето на собствената идентичност рядко звучи толкова впечатляващо добре.

Ctrl (Top Dawg/RCA) е на пазара.

Отбелязваме първата петилетка на London Fashion Week Men’s с известна доза несигурност за нейното бъдеще предвид последните промени в бизнес модела на сериозните модни къщи. Но на кого му пука, когато Лондон продължава да представя изключително силни мъжки колекции от установени и обещаващи нови имена (като българина Кико Костадинов), които съчетават краен и умерен авангардизъм с класическата шиваческа традиция за наистина солиден мъжки гардероб. Достатъчно основателно причини, да представим 10 от най-добрите колекция от London Fashion Week Men’s, които (евентуално) ще носим догодина по същото време.

Alex Mullins © Sam Wilson/British Fashion Council

Alex Mullins продължава да развива характерния си модерен стил в асиметрични, но много носими пропорции във връхното облекло, панталони с много висока талия и изумителни десени с принтове на модели от предишните колекции върху коприна с великата идея за фалшива реклама на парфюми. Макар и засега да е най-малко известният от своите съвременици, Mullins заслужава да получи много по-голямо внимание.

Charles Jeffrey LOVERBOY © Zoe Lower/British Fashion Council

Шотландецът Charles Jeffrey и първото му самостоятелно ревю Loverboy са вероятно най-обсъжданите теми от тазгодишното лондонско издание на мъжките колекции за пролетта и лятото на 2018 най-вече заради смелия психеделичен начин, по който съчетава клубната култура с висшата мода и класическите силуети. Клубните хлапета на Jeffrey пращят от креативност – истински еуфоричен ескапизъм с много преработени костюми, който граничи със сатира на времето, в което живеем, поне според английската преса.

Christopher Raeburn © Zoe Lower/British Fashion Council

Рециклиране и реконструиране на парки и бомбъри, но сигурността на първо място! Christopher Raeburn работи под мотото Remade, Reduced, Recycled, Raeburn за спортна колекция в тъмната гама (без да броим фосфоресциращото оранжево), която няма нищо общо с така наречения athleisure и вместо това залага изцяло на функционалността на силуетите. Тотално разнообразие, рядко срещано при дизайнерите в неговата категория.

E. Tautz © Sam Wilson/British Fashion Council

Patrick Grant продължава с чудесата за E. Tautz и тяхния младежки, отпуснат, елегантен и много съвременен класически силует – свободни и отпуснати кройки в красива гама за топли дни под саундтрака на английската ню уейв група Japan и техния албум Quiet Life.

John Lawrence Sullivan © Vic Lentaigne/British Fashion Council

Дори и само една снимка като горната е достатъчна да подскаже, че колекцията на John Lawrence Sullivan със забележителни тренчкоти и сака е вдъхновена от пост-пънк и уейв музиката, но с много сериозна игра в големите пропорции на панталоните.

KTZ © Zoe Lower/British Fashion Council

Утилитарната колекция на KTZ е вдъхновена от неспокойните улици. войнишките каки и тъмнозелени платове, полицейските униформи и мрежи в рицарските ризници. Новото превъплъщение на британския пънк е изразено в колекция като от фронтовата линия на градските размирици.

Martine Rose © Shaun James Cox/British Fashion Council

Пресата коментира заигравката на Martine Rose с логото на Nokia като още една симпатична отпратка в модерната напоследък ретро логомания, но не бива да пренебрегваме и забележителните кройки на костюми с широки 80-тарски рамене и дължини, висока талия на панталоните за божествен и спортен силует на класическия мъжки костюм. Вдъхновените от връхното облекло на велосипедните куриери и канадската ъндърграунд сцена връхни дрехина Rose също не е за изпускане.

Matthew Miller © Sam Wilson/British Fashion Council

Дегенерацията на Matthew Miller e деконструиран гръндж от често прозрачни материи и кройки, които съвсем изненадващо изглеждат доста мъжествени. Анархистичният подход към смокинг панталоните и жилетките е само един малък елемент в мрачната вселена на една от най-добрите колекции за сезона въобще.

Qasimi © Eeva Rinne/British Fashion Council

Излседователите на Qasimi носят меки пастелни цветове и свободни силуети от войнишката униформа, вдъхновени от племената в близкия изток – гардероб за пустинни авантюристи, които нямат нищо против да носят съвременни и много високотехнологични материи, използвани за направата на парашути, опасани с много функционални детайли.

Tourne de Transmission © Sam Wilson/British Fashion Council

Дизайнерът Graeme Gaughan коментира политическата ситуация във Великобритания и по света с внимателно конструирани пласт върху пласт от прозрачни материи върху тренчкоти, деконструирани сака, уголемени ципове и копринени шалове в бяло, черно, бежово и оранжево – силно индивидуалистична колекция, открила седмицата в Лондон както трябва.

Можете да си припомнете си предишните сезони на London Fashion Week Men’s тук и тук.

© Vincenzo Grillo/Pitti Uomo

За разлика от авангардизма и експериментите в Лондон, мъжките пауни и нормални елегантни джентълмени на Pitti Uomo 92 са няколко идеи по-класически, отпуснати и сдържани в интерпретациите на най-доброто от мъжката мода за сезона, а и въобще. И докато Virgil Abloh представя колаж от политика и тенденции, a J.W. Anderson се осмелява за най-комерсиалната си, носима и страшно добра колекция досега, най-добре облечените мъже във флорентинската Fortezza da Basso залагат на формални комбинации от двуредно закопчаване с широки ревери и разгърдени ризи, флорални десени, всевъзможни карета и райета при саката и панталоните, невъобразимо много шалчета и всевъзможни аксесоари, добре поддържани бради и задължителното сламено борсалино за спасение от непосилните жеги.

© Vincenzo Grillo/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Enrico Labriola/Pitti Uomo

© Vincenzo Grillo/Pitti Uomo

© Vincenzo Grillo/Pitti Uomo

© Vincenzo Grillo/Pitti Uomo

© Vincenzo Grillo/Pitti Uomo

© Vincenzo Grillo/Pitti Uomo

© Vincenzo Grillo/Pitti Uomo

© Vincenzo Grillo/Pitti Uomo

32-годишният северноирландски дизайнер Jonathan Anderson едва ли си е помислял, че само девет години след скромния си старт с колекция аксесоари ще участва редовно в лондонската седмица на модата под удобрителните погледи на цялата журналистическа и търговска клика, ще разчита на репутацията на няколко сериозни международни награди и ще получи финансовата помощ и независимост от LVMH, за да развива собствената си марка J.W. Anderson, преди да бъде назначен за творчески директор на Loewe. Макар и да присъства в престижни магазини като Barneys, Opening Ceremony, Dover Street Market Selfridges, Le Bon Marché, Isetan и 10 Corso Como, Аnderson едва сега получава покана да представи последната си колекция във Флоренция на Pitti Uomo и не си поплюва да извади най-доброто за италианския си дебют във Villa la Pietra.

Предизвикателната креативност и еклектичност на предишните му колекции е приятно обуздана и преоткрита чрез привлекателно интерпретиране на съвременните тенденции в мъжката мода и внимателната и абсолютно носима игра със сантиментални принтове на сърца, пачуърк десени и обеми. Новата комерсиална естетика на марката за пролетта и лятото на 2018 почита американски легенди като Coca-Cola (в принтове с подобни авторски лога), Converse ( дебют на колаборацията между двете марки с нови All-Star-ки), денима (прави и широки модели с пачуърк), колежанското райе, плетените рибарски пуловерти от вълна и тренчкотите с уголемени яки. Графичните принтове върху тениски със самия дизайнер в офицерска униформа и надпис Militant men wear J.W. Anderson означават само едно – северноиралндецът е дошъл да завладява с изключително симпатичен гардероб за мъже.

Съдейки по досегашната дискография, испанското джаз-рок комбо Forastero едва ли записва последния си сингъл Frenzy с мисълта за стари филми за възрастни. 70-тарската и 80-тарска хардкор порнография обаче е точното вдъхновение за режисьорското дуо Perez y Stein, което снима видеоклип на песента в стила на споменатите еротики, но с една съществена разлика – всички графични секс сцени се разиграват без особени задръжки от герои във вълнени костюми. Jhonny Longwood и Sara Deeper не губят много време, преди да се впуснат в дословно изобразяване на най-доброто от Кама Сутра. Въпросните анти-цензурни костюмчета не го правят по-малко извратено, но няма проблем – започваме да плетем още утре.

Последният албум на Forastero е тук.

2160 лева от Saint Laurent

Някои хора (по DJ Khaled) пердашат по морета и планини с мотоциклети на Triumph и класически байкърски кожени боти Wyatt с цип и юздички  от Saint Laurent (2160 лева). Останалите се задоволяваме критично с черни кожени боти (80 лева) с каишки около глезена и сребристи катарами, които също се закопчават със странично разположен цип от вътрешната страна и имат гайка за придърпване в задната част за по-лесно обуване.

Никаква средна класа, братче.

80 лева от Zara

Мъжкият Saint Laurent е в ALL U Re in Grey (фоайето на бившия Японски хотел). Zara e в по-големите търговски центрове и онлайн тук.

Джаз стандартът I Fall in Love Too Easily e представен от Frank Sinatra още през 1945 година, но придобива онзи мрачен и самоубийствен смисъл само след намесата на тромпета на Chet Baker и неговата версия, запазила посланието за безнадеждното влюбване и неумението да си научиш урока – идеален фон за портрета на младата моделка Ali Osk от Keith и още едно доказателство, че дискретната срамеблива еротика с кожено яке, невинен поглед и дантела винаги печели  в дългосрочен план през експлицитното порно и злоупотреби с феминизма в защита на голите тела на показ.

Vince Staples си прави голяма услуга, като издава втория си студиен албум Big Fish Theory в един ден с мегаломанския проект на DJ Khaled и точно седмица преди поредния спасителен пояс на Jay-Z. Противоречивата битка и на моменти не особено вдъхновяваща битка на съвременните хип-хоп титани е неочаквано добър фон за последното хипер достижение на Staples, което (най-вероятно) няма да продаде милиони, но ще остане в историята като брилянтен втори том от авангардните и много интровертни съчинения на един от тримата най-големи таланти в съвременния рап. След разточителния и заслужено обявен за един от най-добрите албуми на 2015-а двоен дебют Summertime ’06 и интересното експериментално EP Prima Donna от 2016, Staples не оставя празна година в дискографията с авангарден електронен албум с рап бенгъри, който  смесва откровената му и неизследвана досега любов към чикагския хаус и детройтското техно, разделяща политика и непрекъснати социални трусове.

Макар още с първите два сингъла от албума BagBak и Big Fish и гостуването в Humanz на Gorillaz да се усещаше мракобесната индустриална атмосфера и нетрадиционна конструкция на проекти като Yeezus и The Life of Pablo например, вторият албум на Staples е стегнат и относително кратък бенгър с експерименталната продукцията на противоположни инди продуценти като Zack Sekoff,  Jimmy Edgar, Justin Bon Iver Vernon и Flume и гостуващите вокали на Kilo Kish, Kendrick Lamar, Juicy J, Ty Dolla Sign, Damon Albarn, Ray J и ASAP Rocky. Последното е малко условно казано, тъй като по-голямата част от изброените имена само маркират по няколко строфи – единствено Kish продължава масивното си присъствие в няколко парчета, за да напомни по най-добрия начин за Surf от Summertime ’06. Няма лошо, защото заплашителният речитатив на бившия член на бандата Crips не се нуждае от никаква помощ, за да описва трогателни картини на мрачна меланхолия, смърт и апокалиптични разрушения (How am I supposed to have a good time when death and destruction is all I see?), самота, суицидни мисли и болезненото разминаване между артиста и неговата публика (Propaganda, press pan the camera/Please don’t look at me in my face/Everybody might see my pain/Off the rail, might off myself).

Едно е ясно за Vince Staples – двамата с другия разтревожен талант Danny Brown дърпат Kendrick Lamar за сакото доста заплашително не само като текстове и потентни лични наблюдения и истории, но и като болезнена артистична иновативност.

Big Fish Theory (Def Jam) е на пазара.