Испанската марка от швейцарски произход Festina има grandes cojones, за да кръсти семплата си колекция от 1948-а Extra и да реши да редактира класическите оригинали почти 70 години по-късно под формата на два класически модела за момичета и един за мъже. Ретро хубавецът по-горе разполага с безсмъртен и абсолютно неподвластен на тенденциите красив и много елегантен дизайн, който се предава от поколение на поколение. Мъжкият 1948 Extra (около 280 лева от началото на есента) има същата структура от три основни компонента като оригинала, каса от неръждаема стомана с диаметър от 36 милиметра, перлен дисплей, позлатени стрелки и индикатори, извито стъкло и кварцов механизъм на мястото на добри стар механичен калибър. Хубавото е, че не tрябва да хвърляте хилядарки за съвсем приличен семпъл часовник за костюм и по-спортен дрескод, но и може да му сменяте характера и посланието с наличните каишки от кожа, стомана и метална плетка – така наречения Milanese style strap, да се знае.

Часовниците на Festina са в бутиците и онлайн магазина на Juliany.

Още до средата на първото прослушване, новият албум на Nick Cave & The Bad Seeds е създал едно определено чувство на неудобство и тегави мисли как да продължим  да слушаме и дали въобще е редно да сме интимни свидетел на подобен трагичен госпъл. Причината за това не се крие единствено и само в невидимия слон в стаята, а именно нелепата смърт на Arthur Cave. Австралийският музикант Nick Cave започва да работи по наследника на Push The Sky Away от 2013 доста преди злополучната кончина на своя 15-годишен син и впоследствие променя част от текстовете, за да отразяват по-добре темите за смъртта, загубата и неутешимата скръб в живота. Неудобството от слушането на Skeleton Tree обаче е породено най-вече от мисълта, че в края на деня този албум винаги ще бъде възприеман като публичната реакция към една лична и твърде фундаментална човешка трагедия.

Nick Cave винаги се е интересувал от смъртта. Съвсем очаквано, Skeleton Tree нe прави изключение, но този път болезнената тема е развита по елегичен и сърцераздирателен начин в неописуемо красиво изследване на личната и универсална скръб. Blackstar на Bowie e единственият друг албум от 2016, който е способен да предизвика такива силни чувства дори в щателно подготвени слушатели и почитатели Cave, Warren Ellis и останалите от The Bad Seeds. Skeleton Tree е едновремено притеснително красив, тегав за слушане и абсолютно завладяващ албум, който стиска за гърлото още след първите десет секунди и не спира да държи до самия край. Първата строфа в откриващото Jesus Alone (You fell from the sky, crash landed in a field near the river Adur) е най-директният коментар за смъртта на Arthur – подобно откровено признание още в началото няма как да не зададе общото настроение в албума, но същевременно с това позволява на Cave да се отпусне още в началото и да продължи да говори за загубата по индиректен начин, без да се повтаря.

Skeleton Tree e истински въздействащо потапяне в собственото мъчение на Cave напоследък: The urge to kill someone was basically overwhelming/ I had such hard blues down there in the supermarket queues в Magneto и I knew the world would stop spinning now since you’ve been gone… your little blue eyed boy от Girl In Amber са само част от по-запомнящите се примери. Неудобството да слушаме такава съкровена изповед обаче няма как да не прерастне в истинско възхищение как въобще е успял да завърши албума и въпроси как психическата травма от подобно събитие влияе върху творческия процес.

Естествено, само Cave си знае как се преживява подобно нещо и какво му е коствало да запише още един абсолютно невероятен албум в дискография, която така или иначе е пълна с отлични издания. Повечето композиции в албума не разчитат на отчетливи мелодии, а по-скоро на медитативни инструментали за синтезатор, дръм машина, пиано и струнни, които подчетават болезненото повествование и размишления. Музиката в Skeleton Tree e сдържана и атмосферична без излишно свръхпродуциране, за да се плъзга безшумно по границите на алтернативния рок, авангардна електроника и амбиънт – експеримент, започнал още в Push The Sky Away. Няма смисъл да говорим за стандартни структури в която и да било от осемте песни, но няма как и да не си поплачем на фона на хриптящия глас в I Need You, който ще разтърси дори и най-коравосърдечните. Skeleton Tree е непосредствен поглед в главата на мъж в безтегловност след неописуема трагедия, който се опитва да възприеме своята загуба с ясната съзнание, че нищо няма да бъде същото и няма как да продължи напред такъв, какъвто е бил досега.

Skeleton Tree (Bad Seed Ltd.) е на пазара.

Добро напомняне какви велики и сравнително забавни неща можеха да се случат, ако имахме истински универсални магазини като американските и бяхме развили 90-тарската мода на официалните анцузи и пясъчната коприна има-няма две десетилетия преди останалият свят да се усети. Ronnie Fieg продължава да разраства ударно своята нюйоркската снийкър империя KITH – първа колекция на линията Kithland, участие в седмицата на модата в Голямата ябълка и нов тежкарски магазин в Bergdorf Goodman на Пето авеню. Партньорството между двете инститиции се афишира чрез обща капсулна колекция Kith x Bergdorf Goodman – ограничено количесто от шест брандирани модела като суетшърта с качулка и пуловера Williams, семпла черна тениска, вълнена шапка с козирка, официален шушляков анцуг и ветроустойчив анорак на сравнително (дали? -бел.ред.) разумни цени. Макар и да говорим за базов спортен гардероб, няма да има проблем да ви рапзознаят в тълпата заради огромните бродирани лого знаци на двете компании върху гърдите и лицевата част на дрехите в тази колаборация. Както си личи и от каталога, колекцията върху най-добре с масивни златни часовници, но и иначе няма да ви се разсърдят. Това е и първият път, когато логото на Bergdorf Goodman се появява върху външната част на дадена дреха. Независимо дали говорим за обикновен мърчъндайз, ирония, добро упражнение по маркетинг или поредния знак за кръвосмешението между уличната култура и по-високите брандове, изводите са ясни: бедните рапъри посягат към тази колекция или взаимното упражнение на Alexander Wang и Adidas Originals, докато мечтаят за бродираните лого пуловери на Gucci, а ние натискаме иначе хедонистично кръстения Paradise Center да изсипе една бала пари за подобно упражнение с момчетата от 45 Street, примерно.

© Nolan Persons

© Nolan Persons

© Nolan Persons

© Nolan Persons

© Nolan Persons

© Nolan Persons

Колекцията на Kith и Bergdorf Goodman е в онлайн (тук и тук) и офлайн магазините на двете марки в Ню Йорк.

Поради големият интерес към бразилките от последния брой на Lui, списанието започва да дразни малко по малко с кратки задкулисни клипове от снимките на кориците като тази наситеносиня едноминутна еротика с Isabeli Fontana. 33-годишната двукратно разведена знойна бразилка се чувства очаквано добре без абсолютно никакви дрехи на изоставен гол плаж по средата на океана, поне на пръв поглед. Единственото притеснение във видеото на Marcus Mello е напрегнатият саундтрак, който звучи все едно всеки момент ще я напедна акула. За щастие, сюжетът свършва със залеза на жаркото слънце върху кожата на Fontana. Продължението е неизвестно.

Бърза селекция от десетина видеоклипа от седмицата, които информират, забавляват и уплътняват времето между два епизода на любимия сериал.

Sampha се надбягва с кучета във видеото на Blood On Me.

Agent Provocateur и Grinderman поне веднъж седмично при стрес и проблеми с кръвното.

Netflix подготвя нов хит в true crime жанра с Amanda Knox.

Zach Galifianakis прави абсурдно интервю с Hillary Clinton, както си трябва.

Iman говори за пръв път след смъртта на съпруга си в новата видео кампания на kENZO x H&M.

Adidas продължава с експерименталните си иновации в новата обувка Futurecraft M.F.G.

Как да говорим за модерно изкуство? Полезни уроци от английското GQ.

Продължаваме по темата с доброто възпитание с новото видео на Esquire и Shan Boody относно това как да си направим възможно най-добрите пенис снимки за феновете и фенките.

Kurt Russell говори за най-опасните си каскади пред GQ.

Училището на живота – самосъжалението е важно.

Представата на Евгени Вацов и Жоро Панчев за детската асамблея на Людмила Живкова Знаме на мира мутира до фриволно кратко видео с двете лолити Кала Димитрова и Анна-Мария Хаджистоянова и стройния младеж Иво Карамански-Сано (да, същият – бел.ред.) и тяхната хореография за розова димка, цигари, медали и скейтборд на фона на Камбаните. Видеото към оптимистично наречената пролетно-лятна колекция World Hate Design е продължение на каталога отпреди няколко месеца, но реалната му цел е съвсем друга. Мракобесното име всъщност е директна реакция срещу съвременния мироглед на обществото и противопоставянето на хората на основата на религия, етнос, политика и елементарни общочовешки въжделения относно самите себе си. Както споделя самият Евгени, в изобилието на възможностите, които предлагат технологиите човек започва да губи инстинктивните си реакции за вътрешна самооценка и отношения към останалите. World Hate Design няма за цел да предизвика негативни емоции, а напротив да припомни изгубената връзка между хората и колективните отношения един към друг. 

Зад сложното и натъпкано с контекст и младежки бунт име всъщност се крие капсулна колекция от няколко унисекс тениски (40 лева) със стилизирано лого в розово и черно и две шапки (една за бивши порно звезди и друга за деца от асамблеята), които отварят леко вратата към предстоящата есенно-зимна колекция и ще класират добре в по-младежката градска аудитория и нейните родители/заклети носталгици. Експериментите на Вацов са си съвсем в стила на модерните експериментатори с източноевропейската правоъгълна естетика и слабост към кирилицата, което обяснява и финалните думи на дизайнера, преди да се разделим. Готвя една колаборация с българската марка Бор и друга с един човек, за който не мога да ти кажа още. Освен това чакам Гоша Рубчинский да каже ще правим ли нещо, няма ли…

Гоша, какво правим?

© Жоро Панчев

© Жоро Панчев

© Жоро Панчев

© Жоро Панчев

© Жоро Панчев

© Жоро Панчев

© Жоро Панчев

© Жоро Панчев

Тениските и шашките на Fingah са в Rush (ул. Раковски 156) и в онлайн магазина на марката от втората половина на октомври.

Raf Simons продължава да затъва дълбоко в своята слабост по легендарните тенис кецове Stan Smith на Adidas. Новите модели продължават обичайната линия на съчетаване на елегантни и първокласни кожи с перфориранота буква R вместо подпис и разнообразни цветови комбинации като чисто червено с черна пета, ослепително бяло от горе до долу и личният фаворит на Boyscout редакторите – абсолютното порнографско и много ретро черно с патешко жълта подметка и бяла пета. Новото този път е появата на контрастни велкро лепки върху два от моделите в металик или кожа, за да няма грешки. На пръв поглед: съвсем минимални промени в класическия дизайн. На втори: цяла нова вселена от изискан минимализъм, възпитан подпис върху класиката и чудесно винтидж усещане за цветовете от чичо Raf, новият шеф на Calvin Klein.

Новите Stan Smith-ки на Raf Simons за Adidas (€280 и €290 за различните чифтове) са тук.

Есенните порои са абсолютно противопоказни за всеки без автомобил, но и на най-добрите се налага да изоставят метрото и да бомбят с наземен транспорт, велосипед или пеша по улиците на града. Има ли смисъл да изброяваме многобройните практични причини да посегнете към това камуфлажно пончо? Първо, говорим за абсолютно непромокаем дъждобран на Highlander, който тежи малко над 200 грама и се побира без проблем във всяка чанта или раница. Второ, това не е обикновен и евтино изглеждащ дъждобран, а готино пончо с качулка, което елиминира нуждата от чадър и изглежда абсудрно на място дори върху костюм. Трето, универсалният размер и унисекс предназначение го превръщат в широка защитна стена срещу стихиите без значение от пол, години и килограми. Четвърто, камуфлажът не смята да си ходи скоро по една или друга причина (този конкретно е в Woodland разцветка). Пето, Highlander има над 30-годишен опит в производството на функционално облекло з априключения, така че знае какво прави. Шесто, изглежда еднакво добре както в града, така и в гората върху раменете на всеки ловец или обикновен турист. Седмо, смешно ниската цена (все пак е само парче найлон, въпреки хитрата идея) от 13 лева също не е за пренебрегване.

Още?

Уф! Първият челен сблъсък с пълния каталог на мъжкото Kenzo x H&M е истинско преживяване за всеки, който не е бил достатъчно смел, за да очаква тотална техниколор вакханалия от ярки цветове, релефни космати материи, леопардови принтове и въобще изцяло мултижанрова, мултирасова и абсолютно безпардонна естетика на ръба на кича –определение, което би отказало повечето консервативни потребители да посегнат към подобна сетивна атака. За разлика от съвременната култура, която се променя непрекъснато и не търпи регрес, модата си остава едно от малкото места, в които консервативната класика може да оцелее с леки подобрения през годините. Общата колекция на френската модна къща Kenzo и шведите от H&M обаче е най-смелата, налудничава, пъстра и тотално изтрещяла крачка в цялата история на проекта с дизайнерските колаборации, която е съвсем на място в Хараджуко и Шибуя и изисква доста топки и повече от безупречен и авантюристичен вкус, за да ни се размине съвсем безнаказано.

Зад първоначално стряскящия микс от десени, шарки, цветове и материи очевидно стои задълбоченото проучване на творческите директори Carol Lim и Humberto Leon в богатия архив от познати класики на Kenzō Takada, интерпретирани върху пуловери от трико, близи с качулки, пилотски бомбъри и различни по големина и конструкция мъжки парки. Суичърът от еко кожа с косъм и качулка се набива на око с известната тигрова шарка на френската модна къща в различни нюанси. Декоративното изкуство от архивите също е живо: мотивът медальон е върнат към живота върху оражневи тениски или под формата на релефни нашивки върху пуловер от еластична плетка. Има и черни тениски с тигри Kenzo от мъниста и дискотечни тесни джинси от тъкан жакард с животински или тигров принт на широки контрастни ивици. Очакваната за подобни колаборации логомания присъства под вида на лого, адаптирано от стари модели на марката и реализирано доста смело в експерименти като оформяне на всяка буква от надписа Kenzo Jungle Paris в отделен елемент от бродерия, заобикаляща в кръг тигъра на марката.

Каталогът на колекцията изиграва по-скоро лоша шега на интересното функционално връхно облекло и аксесоари, които изглеждат много по-добре извън целия психеделичен контекст на галерията по-горе. В колаборацията на Kenzo и H&M се намират интересни разработки на типичния силует на парки и бомбъри като например двулицевите пилотски якета от найлон с ярък принт, които са с удължена дължина и свалящ се панел с цип за повече възможни комбинации и игра с времето. Класическият черен пилотски бомбър е обновен с по-къса дължина, по-голям обем и контрастно второ лице, а ватираната дълга парка от деним с ципове има минимална игра с принтовете под формата на хоризонтални кантове на джобовете. Сред вариантите за зимата има и квази-борчески ватирани кожени якета с цип и огромен бродиран тигър на гърба, които могат да служат за чудесни зимни униформи на бистришките тигри на премиера. Жестоката fishtail парка с качулка има сваляща се яка с тигрова шарка и е допълнена от връхна риза с десенирана подплата. Ключът към намирането на интересни модели за сезона в колаборацията на Kenzo х H&M е именно вниманието към детайла: само тогава може да оцените иначе готини модели като психеделичните фънки чорапи и непромокаемата туристическа/градска раница с два външни джоба, мрежест десен и презрамки с тигрова шарка.

Войнишка fishtail парка с контрастна подплата и качулка, 450 лева / Ватирана риза-яке с контрастна подплата, 140 лева

Кожен ватиран бомбър с голяма апликация върху гърба, 549 лева

Скъсени и уголемени бомбъри с принт или в класическо черно / Всеки по 269 лева

Яке с качулка и принт, 179 лева / Ватиран бомбър с принт, 449 лева

Удължен бомбър от две части с цип, 329 лева / Дълго ватирано яке от деним, 549 лева

Яке с качулка и принт / Тъмносин пуловер с декоративни апликации / 139 лева всеки

Оранжев тишърт с лека щампа, 55 лева / Тишърт с апликации от мъниста, 75 лева

Непромокаема туристическа/градска раница с принт и два външни джоба, 269 лева / Щапка с шал, 75 лева

Колекцията Kenzo x H&M е в софийския магазин на марката на бул. Витоша 6 и онлайн от 3 ноември.

Страшилището за пехотата Су-25 – щурмови самолет за атака по земни и морски цели, 2016. Пълното му въоръжение отговаря на четири тона боен товар. Този тук е с подкачени две ракети – въздух-въздух и блокове за НУРС-ове, които може да се заредят с до 256 реактивни снаряди © Огнян Стефанов за Български ВВС

Огнян Стефанов можеше да е обикновен екстремен фотограф със слабост към речния каяк, ските и репортажната документалистика, но не би. В настоящия си живот, 34-годишният софиянец работи втората си детска мечта в Министерството на отбраната като фотограф на Български Военновъздушни сили. Най-интересното в служебните му задължения? Да снима други пилоти, докато лети на борда на изтребители и всякакви машини от българската бойна авиация, няма шега. Съвсем нормално, Стефанов мечтае за небето и авиацията от много малък, но високият ръст го отказва от амбициите за военното училище в Долна Митрополия. Животът обаче го среща с хора, които се занимават с фотография и му помагат да се пренасочи към НАТФИЗ. Авиацията винаги си е била на дневен ред, просто ми отне време да стигна до този тип фотография. Именно докато следва в трети курс през далечната 2006, Огнян започва да мисли по-сериозно дали да се пробва в този жанр с наличната му по онова време техника. В началото снима само кацащи и излитащи самолети покрай оградата в търсене на по-особена светлина и ефекти с дълга експозиция. Една по-особена нощна снимка на кацащ самолет в най-големия сайт за авиационна фотография по онова време го вкарва в полезрението на списание Криле и Силвия Желева (беше в авиацията от десетки години, познаваха я всички, грижеше се за мен, където и да отидем), с която се сработва идеално. Оттам нататък, вратите започнаха да се отварят доста по-лесно. Запознах се с много хора и влизах в поделенията не просто като фотографа на Криле, а като Оги. Стефанов напуска списанието през 2010 и още на следващия ден тогавашният командир на ВВС, генерал Константин Попов, го взима на работа. Директно ми каза, че има нужда от човек като мен и ме взе във ВВС. Когато си в системата на военновъздушните сили, нещата стават по-лесно и ти се отварят доста повече хоризонти за развитие.

МиГ-29 разполага с огромен потенциал и възможности, но без пилота си е просто парче метал © Огнян Стефанов за Български ВВС

Инженерно-техническият състав подготвя български МиГ-29 за полети в мъгливата утрин на гръцката авиобаза Неа Анхиало по време на съвместното учение Brave Heart South, ноември 2008 © Огнян Стефанов за Български ВВС

Кои са първите ти спомени, свързани с авиация? Разказите на дядо ми, който е бил летец във ВВС от 46-a до 66-а година, после се е прехвърлил в селскостопанската авиация за няколко години, след това е летял и в санитарното звено. Май няма друг случай на напречно кацане на варненското летище освен неговия. Трябвало да извозват родилка от Варна до София, но имало много силен страничен вятър и цялото летище било затворено. По онова време обаче санитарното звено било малко като военните и си работели по собствени разчети. Дядо ми решил да излети на своя глава, слава богу, всичко се разминало благополучно. Разказвал ми е безброй подобни истории като малък. Другият ми сериозен спомен от тези години е една книга за катастрофите на Балкан. Толкова силно са ми се запечатали снимките от нея, че още си пазя няколко мои рисунки по катастрофи от книгата. Първата ми играчка също е самолет – метален Ту-134, подарък от Дядо Мраз, разбира се. В шести клас живеехме в Изток и още помня как ходих до летището с велосипеда, за да снимам самолети извън оградата с една сапунерка.

Изтребител МиГ-29 по време на бойно дежурство, 2010. 24/7, 365 дни в годината отговорна, сложна и рискована мисия © Огнян Стефанов за Български ВВС

Интересувал ли си се от друг тип фотография? Пейзажната фотография ми е много присърце, репортажите също, уличната – по-малко, портретите пък още по-малко. Първите години снимах предимно репортажи и пейзажи. Едва третата година в НАТФИЗ осъзнах, че мога да съчетая детската си мечта с фотографията. Това и работя в момента.

Как би обяснил на обикновен човек какво точно работиш? Летя и снимам.

Каква е длъжността ти във ВВС? Заснемане, фотоархив, връзка с фотографи – така се води по длъжностна характеристика, цивилен служител в Български ВВС.

Двойка изтребители МиГ-21 и МиГ-29 над тракийската равнина. Миналият декември МиГ-21 бе пенсиониран с почести след 52 години вярна служба © Огнян Стефанов за Български ВВС

Ударни самолети Су-25, въоръжени с бомби и неуправляеми ракетни снаряди на път за тренировъчни стрелби на полигон Елена, 2011 © Огнян Стефанов за Български ВВС

Най-трудното в този тип фотография? Да убедиш хората в своята идея. Убедя ли командирите, оттам вече е лесно. Пилотите винаги са навити. Снимането по време на полет е най-трудно, защото касае сложно аранжиране на самолетите спрямо светлината и фона. За да се случи всичко това е необходимо предварително да си направиш много добър брифинг и сториборд. Буквално рисувам на ръка схемичка как да си представям самата снимка и къде трябва да застанат самолетите в перспектива. Добрият брифинг и разчетът по минути на всичко, което трябва да направиш във въздуха, е 50% от цялата работа. Така ориентираш хората какво трябва да правят и не се чудят излишно, само се свързваш по радиото и казваш коя схема правите. Летателният състав е много професионален, всичко им е ясно, но ако се наложи, повтаряме.

Румънски и български военнотранспортни самолети C-27J Spartan в двойка по време на международното учение Balkan Spartans, 2016 © Огнян Стефанов за Български ВВС

Военнотранспортен самолет C-27J Spartan. Облаците винаги са ми били слабост и винаги, когато мога, организирам снимки над тях © Огнян Стефанов за Български ВВС

Имай предвид, че горе всяка секунда струва ужасно много пари и гледам да пестя максимално, като едновремено с това вадя най-доброто възможно от всеки полет. Всичките ми снимки са правени така, че да не вкарваме ВВС в преразход – комбинираме задачи като например да снимам докато Спартан-и изпълняват задача за полети в група. Разбирай на 500 метра един от друг по някакъв маршрут, но просто ги събираме и ето ти готова снимка въздух-въздух на три Спартан-а. По същия начин съчетаваме транспортна с бойна авиация – Су-тата отиват да стрелят на полигона, Спартан-ът си лети по своя маршрут и в един момент се събират и снимам. Процентът на успеваемост при кадрите е от 40 до 60-70%. Колкото по-добре си подготвен, толкова по-добре.

Двойка ударни самолети Су-25 на връщане от полигон Елена в района на авиобаза Безмер. Тази година се навършват 30 години вярна служба на този тип самолет в България © Огнян Стефанов за Български ВВС

Очи в очи с МиГ-29 над облаците © Огнян Стефанов за Български ВВС

Какво е чувството да снимаш, докато летиш на изтребител? Отначало самото летене на такава бойна машина си беше голяма еуфория. В един момент обаче претръпваш и започваш да обръщаш внимание на другото си хоби, снимането. За съжаление, досега съм летял само веднъж на МиГ-29. Неговите бързки и резки маневри и големи натоварвания ошашкват вестибуларния апарат за нула време. Истинско изпитание си е – правиш всичко друго, но не и да гледаш напред, гледаш съседния самолет и не знаеш кога ще те друсне, освен това гледаш с едното око през някаква друга оптична система – вестибуларният апарат е подложен на огромно изпитание, затова е важно да не снимаш през цялото време. Най-добре на моменти да погледаш малко наоколо, просто да се изкефиш на полета. Най-силните ми усещания са били именно на МиГ-29, няма спор. Отворената рампа на Спартан-а също е много приятно място за снимки, но той си има ограничения за скоростта при отворена рампа от около 330-340 километра в час – нищожна скорост за някои самолети, които едвам се крепят при подобно пълзене, но стават снимките.

Винаги готов да пази родното небе – въоръжен до зъби български МиГ-29 по време на тренировъчна мисия по Air Policing, след като вече е прихванал самолет-нарушител, 2010. Ясно се виждат два типа ракети за среден и далечен въздушен бой © Огнян Стефанов за Български ВВС

Веднага ти давам пример: снимах един МиГ-29 от рампата на Спартан и помолих пилота да го завърти малко, за да му видя тумбака. Той директно ми отказа красноречиво с пръстта и отрицателно кимане. След малко пак го помолих и той го направи, знаейки, че с тази ниска скорост ще загуби височина. Когато си на 3600 метра обаче, това не е проблем и само след секунди отново бе на позиция за снимане. Никога не бих поискал подобно нещо на ниска височина. Трябва да си по-навътре в авиацията, за да ги предвиждаш тия неща и да не искаш това, което реално няма как да стане без риск. Безопасността винаги е на първо място.

Какво мислят пилотите за твоята работа? Кефят се. Знаят, че щом съм се амбицирал да направим нещо, значи ще се получи интересно. Старая се да подхождам нестандартно. Наскоро правих едни масовки по повод годишнината на Безмер и се чудихме как да представим цялата авиобаза в една-единствена  снимка. Накрая наредихме шест самолета, всичките видове наземно оборудване, въоръжение и персонал на полосата и се получиха нещата. Звучи лесно, но всъщност си е двудневно усилие. Първия ден отиваш и разчертаваш с тебешир върху асфалта (забранено е да се ползва нещо, което може да остане по пистата) и в реален мащаб абсолютно точно и по предварително направена схема всичко, както си го представяш. На другия ден отиваш в пет и половина на летището, редите няколко часа и после чакаш да дойде вертолета към осем и половина (хващаме го по време на задача и нямам много време), качвам се, снимам от отворена врата и той си продължава по маршрута. Винаги комбинираме.

Емблемата на авиобаза Граф Игнатиево в огромен мащаб по повод 65-тата годишнина на базата, 2015 © Огнян Стефанов за Български ВВС

За разлика от обикновените снимки на полосата като примерно тази на Су-25 с цялото въоръжение, масовките са много по-сложни. Миналата година правих емблемата на авиобаза Граф Игнатиево от живи хора и техника. 650 души общо, най-голямата масовка, която съм снимал и за която ми трябваше екип от десетина човека, за да се справим. Имах предварителен разчет и схема как да я направим тази емблема върху полосата в размер 43 на 49 метра. Първият път не стана – тъкмо бяхме начертали всичко за близо два часа, когато заваля дъжд и всичко замина, хаха. Направо си ме заболя сърцето, но пък вторият път го направихме с двадесетина минути по-бързо.

Познаваше ли добре военната авиация преди да влезеш във ВВС? Бях много навътре с военната, но гражданската авиация ми беше приоритет по онова време. Занимавал съм се дори и с авиомоделизъм, но в един момент гражданската авиация ми доскуча, защото прави едно и също нещо. Нищо интересно не може да се случи с един граждански самолет, освен да го хванеш на някаква хубава светлина. Нямаш много избор и с ракурса и гледната точка – ограниченията по цивилните летища са сериозни и никога не можеш да застанеш близо до полосата с широк обектив и да си в действието, в България пък още по-малко. Мерките за безопасност във военната авиация изискват да се седи на разстояние от полосата, но съм получавал позволение да снимам по-отблизо и тогава стават уникални неща.

Минал ли си специална подготовка преди да започнеш да летиш? Всеки самолет има индивидуални мерки за безопасност, които трябва да се научат задължително. При МиГ-овете минавам инструктаж за катапултиране и приземяване с парашут. При Спартан-а трябва да знаеш къде можеш да застанеш и къде не и при какви условия, освен това не трябва да вадиш нищо от джобовете и цялата техника да е обезопасена около теб. При различните вертолети пък трябва да внимаваш за опашния винт или перките, а също и да не ги снимаш отдолу, докато излизат, защото хвърлят много камъни, могат да ти счупят обектива и да те претърколят назад. Има една зона зад двигателите на самолета, в която не е препоръчително да попадаш, за да не те изхвърли на десетина метра назад дори и на малка мощност.

Двойка Pilatus PC-9 и L-39 от авиобаза Долна Митрополия по време на тренировъчен полет © Огнян Стефанов за Български ВВС

Летял ли си на истинска мисия или ти позволяват да снимаш само по време на тренировъчни и учебни полети? Еми, принципно да. Само веднъж съм летял на нещо като мисия на НАТО за Air Policing-a на държавите-членки. На практика, вдигат самолет от една страна, който го играе нарушител в друга, за да проверят времето за реакция. Бях в един такъв Pilatus – PC12, който врътна шестчасово кръгче без междинно кацане през Румъния (прихванаха ни), Сърбия (не са в НАТО и си минахме съвсем легално), Албания (пазят ги гръжки военновъздушни сили, които ни прихванаха), Гърция (албанските ни бяха прехврълили на гръцките ВВС) и Пирин (родните ВВС ни прихванаха).

Вертолет AS-532AL Cougar над Рила по време на високопланинска подготовка за усвояването спецификите на полет на голяма височина в разреден въздух и търсене и спасяване на пострадал, 2015 © Огнян Стефанов за Български ВВС

Вертолети Кугър във формация над Черно море на път за авиобаза Балчик, където ще тренират трудни полети на малка височина над водна повърхност и мисии по търсене и спасяване на бедстващи, 2010 © Огнян Стефанов за Български ВВС

Ако трябва да говорим за истински мисии, участвал съм в гасене на горски пожари с вертолети. Това си е страхотен майсторлък, който съчетава всичко и изисква много добър пилот. На по-големите височини въздухът е много по-разреден, съответно машината е много по-тромава и не може да маневрира толкова енергично. Особено ако е лято, температурите са високи и вертолетът става много по-труден за управление. Само си представи как пилотът трябва да лети срещу една стена от скали и така да го завърти в последния момент, че да пусне водата и да уцели огъня. Сложна работа, но нашите пилоти се справят отлично, въпреки ограничените ресурси.

Боен вертолет Ми-24 се прибира от тренировъчни стрелби на полигонa в Шабла на фона на нос Калиакра, април 2009 © Огнян Стефанов за Български ВВС

Вертолет AS-565 Panther на Българските Военноморски Сили е зависнал на малка височина над морето по време на тренировъчен полет. Съвременната му авионика и четири-канален автопилот позволяват изключително прецизни маневри и зависвания © Огнян Стефанов за Български ВВС

Боен вертолет Ми-24 е готов да излети за нощни тренировъчни полети и стрелби на полигон Елена, 2008 © Огнян Стефанов за Български ВВС

Попадал ли в екстремни ситуации по време на полет? Не, но съм бил свидетел и на четири инцидента с летателни апарати. Това са неща, които винаги ти скапват настроението и въобще не искам да ги виждам. Имам много близки хора, които са изпадали в супер тежки ситуации. Познавам и двамата пилоти от разбилия се през 2012 МиГ-29, знам много добре за какъв стрес става въпрос. Рисково е, ако не си професионалист и не можеш да реагираш адекватно в дадена ситуация. Нашите хора обаче са много добре подготвени. Отказ на двигател на петдесет километра от София? Няма проблем, гасят го и си кацат с един двигател.

МиГ-29 над Тракия, 2014 © Огнян Стефанов за Български ВВС

Има ли самолети, на които не си летял, но искаш да ги снимаш задължително? Много. Руската военна мощ ми се снима много Ту 95, Ту 22, всичките нови Су. От американската бойна авиация: искам да видя наживо F 117. Приземиха го отдавна, но спекулациите за нови тайни мисии с него продължават да витаят. Lockheed SR-71 Blackbird съм виждал само в музей. Иначе бих искал да снимам самолети от Втората световна като Hurricane, Spitfire. Имам и голям мерак да снимам и цививилна авиация от въздуха, но в България няма как да стане – пробвал съм.

МиГ-29 форсира вертикално на авиошоу в Крумово, май 2009. Този изтребител разполага с голяма тяговъоръженост (отношението между силата на двигателите и масата на самолета), която му позволява да се изкачва изключително бързо © Огнян Стефанов за Български ВВС

Как са колегите от чужбина? John Dibbs е много напред с материала, познаваме се, идвал ми е на гости. Само ще ти кажа, че има над 450 часа във въздуха само на изтребители, другите не ги броя. Скоро се пенсионира един много добър, Katsuhiko Tokunaga. Не го познавам лично, но е с 1000+ часа. Най-добрите просто летят много. Единственото възможно място за по-интересни снимки у нас е ВВС. Ако сляза от ВВС, всичко умира.

Други хобита? Каяк, планинарство, къмпингарство и ски, естествено. Навремето тренирах колоездене на шосе, но се отказах с лека ръка.

Нормално, летиш на изстребители, едва ли има база за сравнение. Хахаха.

Най-добрият самолет, на който си летял и обичаш да снимаш? МиГ 29 ми дава най-много емоция, безспорно. Все пак не съм летял с гъза нагоре на никой друг самолет, с извинение. Спартан-ът е много добър като възможности за снимане, но е с много ограничена гледна точка. Снимал съм и от Ан-30 – фотографски самолет, който се използва и за картографиране, има кристално стъкло на пода с подсветки, въобще много добре. Дойдоха двата МиГ-ове под нас и направих една снимка, която стана корица на българския National Geographic.

Транспорният самолет Ан-30 изпълнява полети за специални фотографски цели по програмата Открито небе не само у нас, но и чужбина, за да заснема определени цели за нуждите на НАТО, 2011 © Огнян Стефанов за Български ВВС

Формация от два български и два полски изтребителя МиГ-29 по време на съвместно учение на авиобаза Граф Игнатиево, есента на 2015 © Огнян Стефанов за Български ВВС

Баба Ана, най-старият летателен апарат на въоръжение в родните ВВС. Ан-2 е и един от най-надеждните и дългогодишно произвеждани самолети в света. Тук съм снимал тренировка на парашутистите от 68-ма бригада Специални сили © Огнян Стефанов за Български ВВС

Снимките на Огнян Стефанов за ВВС  са тук. Видеоклиповете на фотографа са в YouTube. Посетете деня на отворени врати по случай празника на авиацията и българските ВВС на 16 октомври от 12:00 до 17:30 в авиогрупа Враждебна, за да разгледате част от самолетите на картинката като Спартан, Ан-30, Л-140 и Ан-26, както и да наблюдавате ниското прелитане и кацане на най-големия пътнически самолет в света Airbus A380.

Футуристичните мотоциклети от Трон, Батман и останалите сай-фай епики са по-близо, отколкото очакваме. Високотехнологичният визьор вместо каска, тънкото облекло и автоматичното балансиране дори в покой са само три от революционните идеи в BMW Motorrad Vision Next 100 – последният прототип на немската компания по повод нейната стогодишнина, който въплъщава голямата част от идеите й за автономно придвижване на две колела през следващите три десетилетия. Основният въпрос пред инженерите на BMW е как да запазят усещането за свобода и аналогово изживяване в този противоречив, изнервящ и спорадично красив дигирален свят.

Четвъртият прототип в серията Vision след предложенията на BMW, Mini и Rolls-Royce изглежда като гост от бъдещето не само заради невероятния си дизайн, но и заради привидно фриволното отношение към досегашните мерки за безопасност, което позволява още по-добро усещане на насрещния вятър при ускорение. За щастие, BMW Motorrad Vision Next 100 не е просто концепция за дизайн, но и за абсолютно подобрена функционалност. Черната триъгълна рама (отпратка към първия мотоциклет на BMW от 1923, прословутият R32 ), белите линии и класическата форма на двигателя го нареждат моментално в гаража с останалите BMW мотоциклети с малката подробност, че този модел е задвижван от решение с нула вредни емисии.

Формата и матираните черни повърхности на прототипа са конструирани така, че да предпазват мотоциклетиста от ветровете и времето по същия начин, както и стандартните мотоциклети, а самата рама (т.нар. Flexframe) е едно еластично цяло с двете колела и всички задвижващи механизми, което променя посоката на целия мотор с едно завъртане на кормилото. Плавните маневри са контролират от силата на натискане и завъртане на кормилото – казано по друг начин, завивате леко с по-малка скорост и трябва да натиснете малко повече, за да маневрирате при по-висока скорост. Алуминиевите ребра на двигателя също се прибират при покой и разширяват като хриле на акула при движение за по-добра аеродинамичност.

Автоматичното балансиране не е приятна екстра само за моментите, в които паркирате и иначе би било необходимо да го оставите на степенка. Асистиращите системи на BMW Motorrad Vision Next 100 му позволяват да остава стабилен през цялото време, което повишава сигурността не само при добрите мотоциклетисти, но и при абсолютните аматьори. Основната функция на визьора да пази от вятър в този случай е допълнена мощно от възможността мотоциклетиста да вижда всички необходими данни за идеалната крива на пътя и показателите на своя мотор директно пред очите си, без да се разсейва и само когато иска или когато се налага. Дори да се замотаете, мотоциклетът може да предвижда критични ситуации на пътя и се коригира сам, за да ви предпази от злополука според условията пред себе си. Къде остава удоволствието от свободното препускане обаче? Инженерите на BMW се кълнат, че карането на мотоциклет си остава напълно автономно, аналоговото изживяване е много по-силно отпреди и дигиталният помощник се намесва само, когато ездача иска или е абсолютно необходимо.

Кожените якета и тежките протектори остават в историята. Ветро и водоустойчивото облекло за този прототип може да се загрява или охлажда само според пулса, температурата на тялото, околната температура и условията навън. Зоната около шията и врата може да се напълни с въздух при по-висока скорост, за да освободи част от прешлените от стандартното досега напрежение. Идеята на този привидно смъртоносен костюм и липсата на системи за сигурност в него е силната вяра в интелигентните системи за безопасност на мотора, които ги правят излишни. Помислено е и за навигацията чрезс сигнали с вибриращи елементи в краката и ръцете, които подсказват и за достигането на максимален наклон на машинката.

Повече за революционния прототип на BMW може да прочетете в страницата на проекта или просто да изгледате презентационното видео с инженерите.

Мотоциклетите на BMW са тук.

Какво повече им трябва на скейт момчетата освен добра компания, малко каменни кариери, дъска и един мотоциклет Yamaha, за да се забавляват? Поне така мислят пичовете от Stinky Socks, които представят празничната колекция чорапи на марката с каталог на Новаков и видео от живописни самотни места в България и Южна Калифорния. Основната идея в сценария очевидно е вдъхновена от желанието да се отправяме ежедневно на малки и големи приключения, където и да сме. Речено-сторено.

Holiday чорапите на Stinky Socks са онлайн тук и в Massive by Blok.

Всеки, които не познава отблизо любопитната кариера на Jamie Lidell, ще се запита какво прави един англичанин в Нашвил. Чисто новият му безнадеждно романтичен албум Building a Beginning няма нищо общо с кънтри стилистиката и предишните му превъплъщения и отбелязва напускането на дългогодишния му лейбъл Warp. За щастие, един от най-подценените и сексапилни гласове в съвременната поп музика не губи време да се преоткрива, а просто завършва продължителната си трансформация от най-големия фен на Prince и екстравагантен електро експериментатор в могъщ и самоуверен соул изпълнител. Близо две десетилетия след първите си записи, Lidell най-накрая си отдъхва спокойно и надскача от воле своята уникална ниша в абстрактната електроника с нетипично чувствени вокали.

Както се подразбира, транформацията на Lidell в седмия му дългосвирещ албум не е никак неочаквана или изненадваща. След излизането на Multiply и последвалия го едноимен Janet Jackson-ов синтпоп и футуристичен индъстриъл опус Jamie Lidell, музикантът се мести от Ню Йорк в Нашвил, за да се отдаде на спокоен семеен живот в далеч по-малката столица на щата Тенеси. Подобно на досегашните си албуми, и тук музиката на Lidell e повлияна изцяло от личните му преживявания и новия член на семейството, а именно синът Julian. Building a Beginning e много деликатен и едновременно с това тежкарски мазен микс от приповдигнат соул и пиано балади от душата на един истински влюбен в жена си мъж, който не пропуска да отбележи и трудностите във всяка връзка, наред с рефлектативна меланхолия и доза съмнения. Новият албум на Lidell е абсолютно потапяне и почит към 70-тарската музика на Stevie Wonder не само заради ушеизвадната прилика в гласа и вокалната техника на Jamie, но и заради силно емоционалния госпъл начин, по който се раздава във всяка една песен. За щастие, Lidell не подражава като обикновен имитатор, а вкарва целия си талант на текстописец и композитор, за да запише свежи и свои собствени соул красавици с мощната подкрепа от беквокалистките на Chaka Khan.

Споменатите дами съвсем не са единствените колаборатори в албума, дори напротив – Building a Beginning e много личен и искрен албум, който трябва да бъде споделен с много хора. Jamie работи с познати герои от най-силния си период като Mocky, басиста Pino Palladino, инженера на Bill Withers, кийбордиста на Amy Winehouse, Pat Sansone от Wilco и барабаниста Daru Jones, но най-близкият му съучастник е собствената му съпруга, фотографката Lindsey Rome. Lidell пише текстовете на повечето парчета с жена си. Неслучайно, повечето имена в траклиста звучат като обет за вечна любов и тежка и безрезервна обич – I Live To Make You Smile е мила пиано балада за неделя сутрин, вдъхновена от желанието да доставяш удоволствие и да се отдадеш напълно на човека до себе си, без да изискваш нищо насреща, You and Мe си е ти и аз (какво друго), How Did I Live Before Your Love вкарва малко реге в медитативната романтика, а Walk Right Back звучи като зверска робо и спейсфънк колаборация с Dam Funk. Самият Jamie дава най-доброто определение за същината на Building a Beginning и причината да звучи толкова консистентно и положително. Много е лесно да правиш балади и да експлоатираш минорните акорди. Адски трудно обаче е да скочиш в мажорните акорди и да запишеш щастливо и всеки весело парче, което е искрено, без да звучи прекалено старомодно и сантиментално. Така си е.

Building a Beginning (Jajulin Records) е на пазара.

Karl Lagerfeld скицира с удивителна скорост и почти непрекъснато, което не бива да учудва никого – това е още едно от любопитните и дългогодишни занимания, с които 83-годишният и безкрайно продуктивен дизайнер си запълва времето между създаването на една дузина колекции и стотици продукти всяка година. Последната му артистична колаборация е обяснение в любов към напористото рисуване на илюстрации и се случва с партньорите от нюйоркската MoMA. Karlbox e черна лъскава кутия с общо 350 инструменти за рисуване: моливи, маркери, въглени, пастели, акварелни четки, гуми, титаниеви острилки и ножове за корекции, подредени внимателно в отделни измъкващи се чекмеджета по цвят, тон и предназначение, разпознаваеми отдалеч по отличително профил с конска опашка на дизайнера върху кутията и произведени от 255-годишната немска семейна компания Faber-Castell.

Lagerfeld съвсем не е единственият известен  фен на Faber-Castell. Продуктите на компанията са били използвани от такива знаменити художници като Vincent van Gogh, Paul Klee, Oskar Kokoschka и Neo Rauch. Записването в този сериозен клуб обаче обаче съвсем не излиза евтино – всяка една от 2500-те кутии струва скромните $3000 (по $12 на молив, не е зле) и въпреки това вече има дълъг списък с предварително записване. Karlbox пристига със сериен номер и сертификат за автентичност, не че очакваме сериозен тираж с китайска ментета. Все пак?

Още информация за Karlbox има тук.

Петата книга от серията самостоятелни актриси пред камерата на Jonathan Leder дразни с провокация на имагинерните спомени за безкрайните дни до ръба на басейна в присъствието на знойни мадами с цели бански като Alex Hanson. Предвид приложените снимки и кратко видео с лъстив саундтрак от William DeVaughn, девойката от Major Model Management тръгва с летящ старт във водата и не само. Пищната брюнетка сменя бански след бански, гмурка се, скача до спа центъра и се пече на шезлонгите като възпитано и скромно момиче без какъвто и да било напомпан сексапил. Шегуваме се, разбира се, Alex е знойната мечта за летен флирт на всеки уважаващш себе си почитател на Sаbrina и морските сирени с очи, които променят човешки съдби.

Книжката с Alex Hanson (48 страници, 500 копия, Imperial Pictures Publishing) струва $40 и може да бъде поръчана онлайн тук.

Eкстремни скейт и BMX демострации с Владимир Иванов-Гибона (Blok Boys) и други агенти? Ок, може. Бургери след работа от камиончето на Boom Burgers? Екстра. Ранни сетове с готина музика от Bumbo Klaat и Jana? Да почват веднага. Основната причина да се разходим до Фабрика 126 в четвъртък след работа е Casio Blok Party – няколкочасово парти и временен магазин на официалните вносители на Casio, които възнамеряват да ни вкарат в света на своя легендарен спортен модел G-Shock. Феновете на тази линия знаят какво да очакват от здравите гумени часовници на Casio, затова едва ли ще му мислим много, преди да разгледаме близо стотината лимитирани и обикновени G-Shock модели и да си вземем някой от тях с 15% отстъпка от оригиналната цена само на това събитие. И понеже изборът е прекалено голям и труден, най-добре да се подготвим с една предварителна селекция на седем модежа с маскировъчен дизайн. Не друго, но да си пасва с останалия камуфлаж в гардероба за есента и планинските преходи.

Casio Blok Party е на този четвъртък, 20 октомври, във Фабрика 126 след 19:00. Входът е свободен.

© Васил Германов

Boogie & The Beach е здравословна носталгия по лятото и солено (в добрия смисъл) удоволствие за девойки, които няма да обикалят по плажове през следващите няколко месеца, но могат да инвестира в хедонистични и определено спортни бански костюми с имена на тайландски плажове. Марката на Екатерина Балканска е вдъхновена от нейния начин на живот в региона, което означава редовни партита в джунглата и на пясъка до морето, разходки с падъл борд, правене на бижута и изследване на непознати места. Очевидно, този алтернативен и най-вече активен начин на живот изисква еластични спортни горнища с ластик или прозрачна материя, плитки и нормални бикини с връзки или без връзки и цели бански, които изглеждат добре докато спортуваш или пиеш коктейли в бара с някой по-изрязан потник отгоре.

© Васил Германов

© Васил Германов

Банските костюми на Boogie & The Beach струват между $40 и $90 и могат да бъдат поръчани онлайн тук. Интервю с Екатерина Балканска – тук.

© Яна Лозева

Семплите бели типърти имат запазено място в наръчниците по добър вкус и личния стил на всеки не само заради своята универсална приложимост, но и заради неустоимия сексапил, който излъчват. Като всяко просто нещо обаче, и те изискват малко ядрена физика при уцелването на правилните пропорции, материи и всичко останало. За щастие, познаваме хора, които се справят добре с тази задача. Графичният дизайнер Ана Кременлиева обмисля идеята за YT-shirt от поне пет-шест години, още преди да замине за магистратура по моден и текстилен дизайн в италианския Instituto Europeo di Design. Отдавна съм известна с това колко бели топове без принтове и украси имам в гардероба. Именно страстта към бели тениски от качествени материи и с безупречни кройки плюс желанието да създам такава марка ме заведе в Милано. Разбира се, няма как да пропусна и всички приятели, които ми помагат и не ме оставят да се откажа. В момента YT-shirt е именно семпла и невинно изглеждаща колекция от класически бели тениски в пет основни кройки за момичета (мъжките тениски са част от бъдещите планове). Качеството (страшно добър японски памук) и изчистената кройка са най-важните неща за тениските на Кременлиева. Имам идея как бих искала марката да се разрасне, но мащабът е нещо, върху което все още не се фокусирам. Както обикновено, дяволът се крие в детайлите.

© Яна Лозева

Колко тениски имаш в гардероба? Колко обща са минали през него е доста по-фрапиращо. В момента са малко – една-две на Muji, Acne, Jil Sander, Alexander Wang, една на Atoms for Peace, чийто памук още не мога да разгадая, една невероятна втора ръка на Escada от корпинено трико, една I♥NY, разбира се, и една супер сантиментална. Когато попадна на някоя, която много харесвам, дори само заради шева или бието, запазвам и не нося. Така едното крило на гардероба служи за мини ахрив.

© Яна Лозева

Искаш ли да споделиш малко повече за петте модела в настоящата колекция? Отговорът на този въпрос може да се побере в двугодишен дневник – времето, което ми отне да проуча, избера, внеса и пробвам плата, кройките и цеха, в който да ги ушия. Бързо разбрах, че у нас не се внася трикотажът, който търся. Никой не знае произхода му или дори състава. А на място като панаира в Милано трябва да изглеждам като улегнал италианец или поне като Nick Wooster, за да ме приемат насериозно. Била съм на изложението и преди и се притеснявах, че изборът на платове ще ме обърка. Оказа се, че знам много добре какво точно искам. Още първия ден набелязах производители. Те рядко имат мостри за раздаване, затова през следващите дни се връщах на трите си любими щанда, за да разглеждам платовете и да говоря с фабриките. Нямах съмнение, дори със затворени очи, кой плат ми харесва най-много. Моята откачена идея (ала Phil Knight, бащата на Nike) бе японският памук и само той. Трябваше да разбера как да преговарям с фабриката, която преде платовете на някои от най-луксозните марки, как да ги накарам да ми се доверят, за да ти изпратят мостри и не на последно място –  как да се вместя в бюджета.

© Яна Лозева

Японското трико на YT-shirt е перфектна комбинация от дъговлакнест памук, много фини довършителни процеси на плата и обработка за постигането на бялото. Първите три модела са разновидност на лека ежедневна тениска, която стои добре с деним, панталон или дори с кожен клин – един от моделите е малко удължен и по-втален. Кройката на другите две е небрежна с лека разлика в деколтето, което си е много лично предпочитание. Последните два модела са двете противоположности на класическата тениска – елегантна с неочаквана материя и тази, която винаги си представям да нося и всъщност е препратка към мъжките модели.

© Яна Лозева

Можеш ли да дефинираш причините за неустоимия чар на белия тишърт? Старата истина: back to basics. Може да се превръща във всичко, което този, който я носи, иска да изрази. Независима и допълваща. Трудна е за дизайн именно защото оставя силен отпечатък. Харесва ми, че се превръща в горна дреха, но остава и нещо интимно. Освен това е един от първите елементи от мъжкия гардероб, който преминава към женското облекло и се превръща в нещо унисекс и същевременно много секси.

© Яна Лозева

Как ще защитиш цената от близо 120 лева за обикновен бял (секси) тишърт? Толкова е просто, че чак звучи откачено. Философска математика. Тогава цената няма значение.

© Яна Лозева

Плановете на YT-shirt за най-близко бъдеще? Принтовете с калиите в първата линия бяха много специална и спонтанно родена идея с Мария Люцканова от Ecru. Ще се върна към колаборациите в третата линия на YT-shirt, когато бялата база е вече добре поставена.

© Яна Лозева

Тишъртите на YT-shirt струват €55, €60 и €75 и могат да бъдат поръчани онлайн тук.

Още не сме се съвзели от октомврийската двойна корица на Playboy с поп певицата Sky Ferreira и вече трябва да се оправяме с Мис Ноември – базираната в Ню Йорк тексаска моделка с инди излъчване и огромна портичка между зъбите Ashley Smith, която позира като поредната невинна съседка пред камерата на друга жена, Zoey Grossman. Очевидно тандемите жена срещу жена работят много добре в обновеното списание без нито едно зърно и с дузина смислени текстове. Но да подоворим за Ashley, това симпатично и крехко 25-годишно момиче, започнало да диджейства съвсем наскоро (като всяка друга моделка), а иначе обиколило страниците и кориците на почти всички мъжки и женски списания, за които можем да се сетим. Девойката напуска училище веднага след гимназията, за да започне да работи – решение, за което съжалява и до днес и непрекъснато обмисля дали да се запише да учи морска биология. Иначе умира за Арчър, комикси, инди музика, необуздани танци и уиски с лед. Нормално, нали е от Тексас.

© Zoey Grossman / Playboy

© Zoey Grossman / Playboy

© Zoey Grossman / Playboy

© Zoey Grossman / Playboy

© Zoey Grossman / Playboy

© Zoey Grossman / Playboy

Сесията на Ashley Smith за Playboy е тук.

Бърза селекция от десетина видеоклипа от седмицата, които информират, забавляват и уплътняват времето между два епизода на любимия сериал.

Planet Earth II ще промени представата ви за света, отново.

Помните ли Alex?

Актьорите от Туин Пийкс се вълнуват за новите серии на сериала през 2017.

Tommy Genesis блуждае за новия брой на Highsnobiety.

Michael Fassbender лети като нинджа в трейлъра на Assassin’s Creed.

Втората част на Пазители на галактиката се очертава като доста забвен филм.

Аustra се завръща с нов албум в началото на 2017.

Върколакът е почнал да остарява.

Kan Wakan пуска ново видео към сунгъла I Would.

Афроамериканец или черен – кой е правилният термин в Сащ?