© Михаил Новаков
Макар казармената й дисциплина и брутална целеустременост да е разкъсвана непрекъснато от нискочестотен смях, Рут Колева може да преподава майсторски класове по менажиране на инди (в смисъла на независим, а не на инди) кариера на артист без аналог на съвременната българска сцена. Било то поради добре премерена продуктивност, било поради амбиция, било поради космополитен поглед, отраснал в Бахрейн, Индия и Тайланд, Рут продължава да натиска симпатично в посоката на сексапилната поп музика, която си ляга в едно легло с модерния нео соул, фънк и джаз и има вътрешноприсъщ непукизъм относно това дали, къде и откого ще бъде харесана. Последният й албум Confidence. Truth се появява по-малко от седмица преди втория концерт на певицата в Зала България – добър повод да си поговорим за записи с дяволски добри музиканти, социално-отговорни каузи дефиницията на инди артист пар екселанс.
Как си? Истината е, че последните дни ми е много натоварено и стресът ми идва малко в повече. Като видя резултата от това, което правим, ще бъда много доволна. В момента преживявам синдрома да си артист в България, а именно да вършиш всичко сам.
Както казва общият ни приятел Банев, инди артист пар екселанс. Хаха, инди артист пар екселанс означава да разнасяш флайъри и плакати, да си организираш сам репетициите, звука, осветлението, визуализациите и всичко, което се случва в залата на този концерт. Добавяме преговорите с лейбъли и някой концерт в друга държава броени дни по-рано като този в Белград и добиваш ясна представа. Трудно ми е, но не се оплаквам. Цялата тази случка е много позитивна, защото правя това, което обичам.
Остава ли ти време за музика? За правене на музика в момента нямам абсолютно никакво освен времето, отделено за репетиции. Самото то е наистина важно, защото си е творчески процес на изглаждане и структуриране на парчета за концерта, за да ги изпълним максимално добре. Имам сериозното желание да започна да пиша нови неща за следващия албум още в деня след концерта в зала България. Имам една такава насъбрана енергия, която трябва да бъде вложена в музика и единствено липсата на физическо време ме лишава от това да го направя. По-важното е, че се чувствам в много творчески период, наистина.
© Михаил Новаков
Как ти се отразява клуб 27? Еми все още съм жива, има половин година това да се промени, хаха.
Някакви сериозни катаклизми по този повод? Първата половина на 2017 бе много трудна, имах разни здравословни проблеми, които явно на 27 започват лека-полека да се отключват. От юни нататък всичко се преобърна и подреди само и единствено заради смелостта и решителността да направя една крачка и да променя нещо в живота си. Бях заседнала в статична позиция. Няколко месеца съществувах, без да имам ясна идея, амбиция, мечти и дори желание за живот, много гаден период. Сега слънцето е грейнало и чувствам как наистина ценя случващото се с мен. Не си позволявам лукса да отмятам с лека ръка успехите и възможностите, които ми се отварят.
Колко често изпадаш в такъв период на безтегловност? Май е за първи или втори път. Предните случаи е било свързано с някакви лични драми и любовни истории, които са ме изкарвали извън релси. Сега вече е на по-различно ниво. Освен това не мисля, че има нещо в личния живот, способно да ме вкара обратно в този безтегловен филм.
Значи си доволна, уверена, неспокойна… Последното е заради организацията на концерта, иначе чисто музикално се чувствам уверена и по-скоро спокойна.
Как се случиха нещата покрай албума Confidence. Truth – кога, с кого и колко време го записва? Идеята за албума се роди след запознанството ми с Георги Линев (Kan Wakan – бел.авт.) през 2015, когато се беше прибрал у нас за първи път от доста години насам. Директно ми предложи да направи албум заедно, което автоматично ме вкара в много динамичен филм да мога да се организирам, да намеря средства и да измисля изобщо как да се случи това. Явно е било писано, защото имах уникален шанс да записвам в музикалните студия на Red Bull, които ме подкрепиха в това начинание, а също и да работя с невероятни музиканти – пианистите Ron Avant (The Free Nationals, Anderson .Paak, Snoop Dogg) и Jameel Bruner (брат на Thundercat), Gene Coye (барабанист на Flying Lotus) и още много други.
Заминах за Щатите с няколко демо записа, там колаборирах с други автори, влязохме в студио да ги структурираме и се получиха много приятно. Две седмици плътно в студио от 9 сутринта до 10 вечерта. В края на втората седмица бях уморена точно преди вокалните записи, след като всеки един ден съм работила с музикантите, за да бъда част от процеса. Това обаче е най-важната част и не позволих умората да има негативен ефект върху записите. Периодът на смесване и мастериране на албума, онова полиране на на песните и добавянето на интересни звуци беше дълъг. Записахме двадесетина музиканти от Софийската филхармония за пет песни с аранжиментите на Владимир Джамбазов, които допринесоха много за звука и атмосферата на този албум. Албумът бе готов в началото на 2017 и излезе първо в Япония, защото имам добра фен база и подкрепа от лейбъла там – пожелаха да имат ексклузивитет и пуснаха втори тираж само седмица след издаването. Сега се появява и у нас и се надявам да заживее свой собствен живот.
Усещаш ли го като нещо минало? Ами не, защото тепърва ще издаваме още сингли (освен появилите се досега Oceans, Run и Tokyo – бел.авт.) и видеоклипове, на които много държа. Животът му не е свършил, а тепърва продължава и ще набира сила, защото излиза на пазара и е достъпен…
…чисто творчески? Пак не, защото тепърва ще го изпълнявам на живо. Силата ми винаги е била повече там, отколкото студийните записи. Правя музика, защото сцената ми дава най-голямата мотивация и сила. В този албум се чувствам много по-уверена и по-истинска, защото имах по-голям креативен контрол и повече собствени мисли и чувства в него. Тепърва ще ги разгръщам на концерти. Разбира се, това ще бъде повод да канализирам някакви нови емоции – правиш нещо, връща ти се някаква емоция, задвижваш я в нещо друго и така.
Къде е твоето място на сцената и къде е мястото на последния ти албум? Не мога да предвидя нещо, което не знам как ще се случи. Много ще се радвам, ако този албум получи някакъв международен живот сам по себе си, но в България той няма еквивалент – не мога да го наредя до нещо. Аз съм по-скоро инди артист, който не прави инди музика, а соул, фънк, джаз и поп.
Как усещаш еволюцията в твоята дискография? Скокът между първия (Within Whispers) и втория албум (Better) бе много голям. Better бе сериозна коцнептуална заявка, която ми отвори много врати на международно ниво, включително случващото се в Япония и това, че стигна до Mark Ronson. Такива неща, въпреки че Better е по-бутиков, джазов и некомерсиален албум. В него има композиции и звуци, заради които се гордея със себе си – все пак го издадох на 22 и си беше сериозен скок. Първият албум малко не го броя, защото беше експеримент, направен в България и нямах никакъв контрол върху това, което се случва с него. Тогавашният ми продуцент (Боби Иванчев – бел.авт.) финансираше продукта и креативният ми контрол не бе особено значим. Разликата между втория и последния вече не е толкова голяма, защото вдигнах нивото още с Better. В Confidence. Truth обаче се разгръща една по-уверена жена. Има някакво становище това, което правя. Предполагам, че следващият албум ще бъде най-стабилен като послание и като емоция. Поне така го виждам, защото нямам намерение да спирам да правя това, което правя. Всичко се случва с градене, особено когато си артист от малка държава в Източна Европа без абсолютно никакъв адекватен музикален бизнес. Нещата да се случват бавно и с малки крачки, но все пак се случват.
Връща ли ти се емоцията от периода преди излизането на първия албум? Трябва да си уверен и стабилен физически и психически, защото не е лесно. Вече нямам страх, защото нямам много сериозни очаквания. Стъпила съм здраво на земята и знам, че нещата не се случват с магическа пръчка. Страх нямам, защото вече съм го правила и имам само позитивна емоция как ще се развие и случи и до какви хора ще стигне. Страховете са предимно при големи събития като концерта с филхармонията, защото е нещо голямо и много трудоемко, което се случва на живо пред хора и имаш само един шанс да го направиш добре. Няма значение, че се налага да правя безумни неща като това да търся лампи и поставки за щрайховете или да купувам тоалетна хартия за тоалетните на музикантите в залата в деня на концерта (истинска история от последния, честно), след което да се гримирам, да облека дългата рокля до земята и да изляза да изпея 15 песни. Това е без значение за публиката, тя е там, за да те чуе.
Не те ли е страх да не затънеш в посредственост покрай всички допълнителни неща, които ти се налага да правиш? Не. Най-позитивната ми черта е умението да разграничавам. Дори по време на записите в Ел Ей си бях определила някакви дни, в които изключвах телефона, паркирах в храстите до един безлюден плаж, слизах с една тетрадка на пясъка и прекарвах часове в писане на текстове. Ама такова, абсолютно самостоятелно, защото човек трябва да може да разграничава различните дейности. Не искам да правя аналогия с родителите, които се прибират след работа и трябва да поемат семейството, но все пак е някак си схематично-идентично. Знаеш кога трябва да си артист, през останалото време си бачкатор. Това е положението.
© Михаил Новаков
Умишлена ли е трилогията с имената на трите албума? Случайно се е получила. Истината е, че оставям заглавията сами да си дойдат. Албумите не идват с някакво конкретно име. Просто в процеса на работата и докато го слушам след това изскача нещо, започва да се наслоява и да живее като име. Всичките си имат някакви лични послания. Така съм ги усетила, а и никога не ги кръщавам с идеята за маркетинг, продажби и така нататък. Трябва да го усетиш.
10 стегнати парчета във време, в което всички умират да правят 90-минутни албуми с 20 парчета и безброй интерлюдии. Лесно ли редактира? Отпаднаха доста парчета от първоначалните композиции. Не беше лесно за редактиране, защото при демо версиите не знаеш кое най-много ще го усетиш. Исках да е стегнат и да няма никакви пълнежи, които са там само, защото трябва да наблъскаме нещо. Сведохме го до безкомпромисен минимум, в който се разказва цялостна история. Не виждам смисъл от интерлюдии, защото нямам какво да кажа в тях, което го няма в песните.
Не съм много убеден. Хаха, ми така е било в конкретния момент.
Facebook активността ти говори друго. Трябва ли артистите да използват своята платформа, за да реагират и коментират социални проблеми? Социалната позиция е задължителна за всеки човек, който има досег със шоубизнеса, защото това, щем или не щем, движи света. Съдържанието, което ние като музиканти, актьори и каквото и да било други бълваме е в центъра на медийния интерес. Последните няколко седмици във вечерните новини се говори за Kevin Spacey, а не за терористични атаки в Близкия изток, да речем. Шоубизнесът е изключително интересен за хората. Артистите трябва да имаме социална ангажираност и позиция по различни въпроси и да използваме своето влияние, каквото и да било, в полза на обществения интерес, а не за да изкараме някой лев.
Има ли такива послания в Confidence. Truth? Предпочетох да вложа предимно лична емоция и това, което ме вълнува, макар че… Следващият сингъл What You Say To A Girl? разказва за отношението към жените в България. Имаме сериозен проблем с домашното насилие и това не е измишльотина, с която си чешем езиците. Не става въпрос само да биеш жена си, а в генералното отношение към тях. Опитахме се да го пресъздадем от една по-различна перспектива в клипа с участието на Цветана Манева. Това е моето единствено политическо послание в Confidence. Truth.
Друго? Принципно не се обръща никакво внимание на психичното здраве и няма нито една институция, която действа за превенция на самоубийствата в България. Ние сме една от водещите държави в Европа по този показател. При все, че имаме четири сезона, хубаво лято и така нататък, хората в активна възраст от 18 до 40 имат психични проблеми и не малка част от тях решават да сложат край на живота си. Това са заболявания и състояния, които могат да бъдат лекувани или овладявани лесно, но за тях просто не се говори и не се обръща никакво внимание нито от държавата, нито от частни институции. Това е сериозен проблем у нас и в друг аспект, защото се случват сериозни инциденти, било то в училища, било то с ритани баби в Бургас, било то със зверски убийства на жени от хора с психични проблеми, които не са били добре диагностицирани и лекувани своевременно.
© Михаил Новаков
Работиш предимно и почти изцяло само с мъже. Сблъсквала ли си се с нежелани сексуални аванси и тормоз? Да, но не в прекия ми работен кръг. У нас не се разбира много какво е сексуален тормоз. Често пъти е по-скоро психологически, отколкото физически, а доминацията на силния пол си проличава дори в битовото ежедневие. Моята лична история с нежелан сексуален аванс не беше с хепи енд и единствено младостта и неразбирането на ситуацията ме спасиха тогава. В музикалната индустрия има много жени, които страдат от сексуални аванси и какво ли още не (чувала съм за крайно грозни случки). Проблемът е ценностен, но и до възпитание. Няма уважение, но и много мъже не разбират, че не значи не.
Какво да правим тогава? Да се образоваме и да се научим да не гледаме на артистите, хората на изкуството и всички останали като на месо.
Има ли прогрес в решаването на модерните напоследък социални проблеми? Мислиш ли, че Холивуд и шоубизнесът са политически коректни, справедливи с цветнокожите и малцинствата и толерантни към жените само, когато им е изгодно? Това, което се случва, не е справедливост, а по-скоро медийно замъгляване на ситуацията и корена на проблема и лов на вещици.
Confidence. Truth (самиздат) е на пазара. Концертът на Рут Колева и Софийска филхармония е този четвъртък, 16 ноември, в Зала България. Билетите струват от 15 до 45 лева в мрежата на Eventim.