LANA DEL REY – Lust For Life (Interscope)
Lizzy Grant е ужасно поляризиращ и противоречив артист, който обаче си е извоювал собствена и абсолютно независима ниша като Lana Del Rey в съвременната поп музика с кинематографска чувствителност. Последният албум на (вече) усмихната девойка с маргаритки в косите и дантелена рокля на обложката Lust For Life е резултат от новата посока и вдъхновение на артист, бягащ от генезиса и лошите мъже в Ultraviolence и Honeymoon със споделени размисли за времето, в което живеем и така модерния напоследък и абсолютно необходим ескапизъм и попкултурни преки и преносни цитати. Оправдаването на токсични взаимоотношения и връзки отстъпва място на удоволстията по време на война (When the World Was at War We Kept Dancing), загубата и съхраняването на невиността (Coachella-Woodstock in My Mind), защитаването правата на жените (God Bless America) и други подобни теми, без да изпуска и задължителната лична меланхолия, която съпътства Del Rey още от Video Games насам. 3,5/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
TYLER, THE CREATOR – Flower Boy (Columbia)
Не обръщайте внимание на таблоидните заглавия и непрекъснатите въпроси за сексуалната ориентация на Tyler, The Creator, защото могат да ви отклонят внимание от есенцията на последния му страхотен албум Flower Boy. A може би именно това е била и целта на пословичния агент провокатор oт колектива Odd Future, флиртувал не веднъж и два пъти с обществените нагласи и предразсъдъци спрямо хомосексуализма и други сериозни теми в дневния ред на съвременна Америка. Най-добрият албум на Tyler до момента е надраснал всичките му досегашни влияния и загърбил директните провокации с ядене на хлебарки и самообесване от Yonkers и демонстрира благата си страна с помощта на половин дузина нови и установени арендби суперзвезди като Frank Ocean, ASAP Rocky, Anna of the North, Lil Wayne, Kali Uchis, Steve Lacy, Estelle и Jaden Smith. Продуцираният и композиран изцяло от Тyler летен албум балансира забележитално между съзерцателното усещане за спокойствие и самота със спокойни слънчеви синтезатори и красиви акорди, които подчертават непркеъснатото лавиране между темите за вътрешните демони и сексуалността от гледната точка на страничен, но страстен наблюдател. Болката от несподелената любов е само повод – Flower Boy e медитативното съждение на потентен артист и страшно интелигентен бивш интроверт, който може да се похвали с един от най-добрите синт-рап интересни албуми от последнитре 3-4 години, минимум. Елегантна работа, няма спор. 4/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
NINE INCH NAILS – Add Violence (The Null Corporation)
Второто EP на Trent Reznor от предполагаемата трилогия, започнала с миналогодишното Not The Actual Events, e още една възможност да разберем къде се намира човекът зад Nine Inch Nails чисто музикално, докато си почива от писане на филмова музика с Atticus Ross експериментира с композиции за вероятен следващ проект на най-силната си инкарнация. Така или иначе, издаването на дългосвирещи албуми в пренаситена среда като днешната е малко обречено занимание, освен ако не става дума за шедьовър. Не че Reznor е способен да се трогне от подобно нещо – Add Violence изпълнява собствената си препоръка от заглавието още с първите секунди на откриващото Less Than и неговия ритъм от синтезатов и дръм машина, преди вокалът на Trent и изкривените китари да го върнат обратно в комфортната зона на ясно заявен, но дозиран гняв на NIN. Мислете за Hesitation Marks и The Hand That Feeds и няма да сте далеч от истината: последното EP на бандата продължава изследването на същата тематика и звук от синтезаторни и индустриални семпли и мимолетни филмови текстури като от последното LP, но пак с добре познатото чувство за нищожност и незначителност като от първите албуми на NIN в началото на 90-те. Споменатата примиреност с напредването на годините е неизбежна, но не е задължителна – при Reznor и Ross, последната се е превърнала в отлична възможност да експериментират с всички теми и посоки, които ги вълнуват през последните пет години и пак да създават хомогенно звучащи притчи за мнителността към самия себе си. 3/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
HANS ZIMMER – Dunkirk (WaterTower Music)
Сериозна част от впечатляващото внушение на шедьовърa Дюнкерк се дължи на оригиналната музика на Hans Zimmer – честият колаборатор на режисьора Christopher Nolan, който изследва и подчертава хаоса и куража на спасителната евакуация от Втората световна с инструментални композиции, странящи от типичната структура сърцераздирателните блокбъстър композиции е елегични щрайхове и разчитащи предимно на създаване на напрежение с наслагване на различни детайли, досущ като във филма. Да вземем за пример осемминутното препускане в Supermarine, което започва направо с ускорен ритъм от часовниково тиктакане, за да се разгърне незабележимо и изключително бързо до вой от сирени, ударни инструменти, духови и струнни инструменти и директна агресия, преди да кулминира до характерна тема, която би се чувствала добре и в саундтрака на Черният рицар. Макар подобен саундтрак да се вписва трудно извън контекста и военната тематика на филма, за който е създаден, оригиналната музика към Дюнкерк е въздействаща и богато нюансирана музика за тъмните часове, която вкарва нов аспект в идеята за тихо напрежение и отчаяние. 4/5