Дедпул е силен ритник в топките и лицето на брутално клишираните филми за супергерои, нанесен победоносно в най-подходящия момент, за да разбие зъбките на блокбъстър поредици като Отмъстителите на Disney, дългоочакваните Батман срещу Супермен и Самоубийствен отряд на Warner Bros. и предстоящия X-Mен на Fox. Най-нестандартният и устат антигерой в комикс вселената на Marvel е абсолютен антипод на идеализираните добри и зли жанрови клишета, с които сме принудени да се задоволяваме напоследък, а и въобще и точно в това му е чара. Ryan Reynolds има печално минало като супергерой с полюцията Зеленият фенер, но грандиозният провал на този филм явно не е успял да го откаже от идеята за Дедпул в продължение на повече от десетилетие. Точно обратното, Reynolds се надсмива над самия себе си с ролята на бившия командос от специалните части Wade Wilson, който си изкарва парите като наемник, преди да бъде кошмарно обезобразен и едновременно с това надарен със способност за светкавична регенерация във измамен военен експеримент. Очаквано, хубавото лице на Ryan получава минимално екранно време и главният актьор и продуцент на Дедпул прекарва по-голямата част от филма с маска и впит костюм или качулка на главата заради отвратителната си кожа, плешива глава и налудничав поглед, провокирали не една и две гениални шеги още в трейлъра.
Сценаристите на филма (екипът зад супер пародията Зомбиленд) получават пълна свобода да напишат изключително забавен мета сценарий за супергерой, който осъзнава цялата смехотворност на своето съществуване, няма никакво желание да спасява света и се гаври непрекъснато с комиксовата вселена и всичко останало чрез постоянни монолози към камерата и безконечно разбиване на четвъртата стена. Постоянните ебавки започват още в невероятно заснетата начална сцена и кредити, в които имената на екипа са заменени от комично изброяване на клишетата в жанра. Дедпул не е филм, в който героят мълчи и разсъждава дълго и напоително. Антигероят е постоянен извор на остроумие, дебелашки шеги, мета коментари и гаври с колегите от X-Mен, а графичното насилие служи само за разреждане на непрекъснатия (гласен) поток на мисълта – толкова буен, че другите герои едва могат да се вредят да си кажат който каквото иска. Всяка секунда от нахъсаното действие се доближава опасно близо до постигането на истинска пародия, но това не пречи на публиката да се смее на глас (поне в нашия салон) през по-голямата част от 108-минутното времетраене на този филм.
Макар и да поема много голям риск с характера на главния герой и останалите персонажи, Дедпул не се осмелява да направи същото и с развитието на историята в своя сценарий. Паралелно с непрекъснатия хумор, многобройните и нетипични за жанра мета моменти и непрекъснатото сноване и реминисценции напред-назад във времето, Дедпул следва стандартната схема на любовна история, прерастнала в квартален екшън за отмъщението без някакви колосални обрати, изводи или злодеи, които бихме искали да видим отново. Последното съвсем не е фатално, защото пълнометражният дебют на режисьора Tim Miller е готино и много иронично забавление за възрастни с още по-величествена маркетингова кампания, които си заслужават многократното гледане. Предвид семплата история, устатия характер и тотално различния подход в създаването на героя, можем само да гадаем за бъдешето на Deadpool в франчайзинговата вселена на Marvel. Къде ще се позиционира? Дали ще продължава да играе соло или ще се пробва да се впише сред останалите герои? Както обикновено, отговорите на тези въпроси зависят от боксофис резултатите на Дедпул в Америка.
Дедпул е в кината.