Всеки последовател на престъпно талантливия мултиинструменталист и влиятелен хип-хоп продуцент Adrian Younge е забелязал, че момчето от Лос Анджелис има особена слабост към психеделичното филмово звучене, независимо дали говорим за работата му по саундтрака на Black Dynamite, албумите със собствената му група Venice Dawn и записите за The Delfonics, Ghostface Killah и дори Bilal, изпълнени с откровени препратки към 70-тарските blaxploitation и sexploitation американски независими продукции. Четири години след излизането на Something About April, Younge си е заслужил репутацията на аналогов пионер и майсторче на добрите семпли, които често се озовават в продукцията на А отбора в щатския хип-хоп (две от песните в споменатия албум са основа на Heaven и Pablo Picasso от последния засега албум на Jay Z). Славата му на добър продуцент обаче скоро ще прерастне към категорията на страшно добър композитор заради парчетата в наследника Something About April II.
Записаният с архивни и доста редки инструменти албум се състои от грандиозни кратки пиеси с интересна структура и минимална дължина (под три минути всяка), които затриват границите между черния американски соул и класическото европейско кино с музиката на Morricone. И този път Adrian работи с обичайните си другари като вокалистите Loren Oden (Sandrine и Sittin’ by the Radio) и Saudia Yasmein и китариста Jack Waterson, но добавя и други познати и не толкова познати имена като Laetitia Sadier (Stereolab) и Bilal (с два дуета в Step Beyond и La Ballade aла Serge Gainsborg и Jane Birkin), израелката Karolina (Hear My Love и Winter is Here) и Raphael Saadiq (Magic Music). За разлика от предишните му опити, Something About April II звучи като изключително добре изпипан и завършен саундтрак на несъществуваща любовна история, за загатната и в провокативната ретро корица на плочата. Споменаване плоча, защото този албум борави прекалено добре с възпитаните заемки от олдскуул културата и звучи едновременно експериментално, модерно и почитаемо към своите вдъхновения.
Парчетата в албума са истински звукови и лирични симфонии, които те карат непрекъснато да се поглеждаш зад гърба си и да се чудиш кога ще се появи D’Angelo. Something About April II e чувствено завръщане в миналото, което ни помага да напреднем към бъдешето на по-смислената арендби, фънк и соул музика от Западния бряг. Бароковият подход към пианото, семплите и духовите инструменти са глътка свеж въздух от дигиталната хип-хоп инвазия на анти-музиканти, която преследва жанра през последните няколко години. Остава ни само да се чудим къде блее Tarantino и защо още не се е свързал с този тих гигант на чувствената музика Adrian Younge.
Something About April II (Linear Labs Records) е на пазара.