Дебютният албум на Savages бе много силен, енергичен, радикален, доминантен и изключително завършен като послание и заряд диск, който с лека ръка би унищожил по-голямата част от новите групи или поне би ги провокирал да се опитат да го надскочат с посредствен втори опит. Jehnny Beth и останалите девойки от комбото се справят ударно със синдрома на трудния втори, записвайки отличен албум за промяната сама по себе си и силата да се променяме, за метаморфозите и еволюцията, за вярата в собствените си инстинкти и още една дузина неща в официалното прес съобщение, което загатва и за най-важното – Adore Life е албум за първичната сила на музиката и всеки възможен вид любов, подкрепен от най-безкомпромисните китари, бас, барабани и вокали, които сте слушали напоследък. Вторият албум на Savages е продуциран отново от Johnny Hostile, който насочва спартанския и много обран подход на лондонската четворка към дивия пънк и пост-пънк музиката в малко по-позитивна и мелодична посока, но с още по-сексуално и грандиозно звучене от дебюта Silence Yourself. За щастие, Savages си остава същата възбуждаща група, която този път успява да избяга далеч от първоначалните си влияния и хомогенна завършеност на първия си съвършен албум, за да намери друг интересен път на развитие. Огромна част от сексапила в Adore Life се крие в дълбоката аналогова душа на група, която е на светлинни години от безличната среда на съвременния рок и се бори със зъби, нокти, красъци и добре изпипани барабани и китари да се пребори за своята идентичност.
Макар в по-голяма част парчетата тук да не се доближават напълно до френетичния ритъм на емблематичното за дебюта парче Husbands, Adore Life очарова с разнообразния си ритъм и скорост – по-бавните баладични тракове са повече като бройка (Adore, Mechanics), среднобързото Slowing Down The World може да попадне във всеки един от последните албуми на PJ Harvey и Nick Cave, I Need Something New е прогресивен пост-пънк, който започва бавно и ескалира неузнаваемо, преди да затихне спокойно, T.I.W.Y.G. е безмилостно препускане с китари, което стиска за гърлото още след първите десет секунди, но има място и за по-дискотечни мелодии като анти-хомофобското и много тежкарско Evil, което напомня за добрите години на Yerah Yeah Yeahs и The Gossip. Текстовете отново се въртят около различните аспекти на връзките и взаимоотношенията, но гледаната точка е съвсем друга. Ако Silence Yourself звучеше като много нервен диск за проблемите, то Adore Life e по-скоро решение с десетина любовни песни в неконвенционалния смисъл на това определение. Като естествен отговор на всички въпроси, любовта в различните и нюанси и прояви извира от всички възможни местенца във втория албум на Savages. Лондонската група продължава да препуска здраво напред и да се развива неспокойно в търсене на своя път, без обаче да се страхува от демонстрирането на болезнено емоционална уязвимост. Едно е ясно – Savages са една голяма стъпка по-близо до издаването на изключителен албум, който несъмнено ще ги остави в историята на съвременната музика завинаги.
Adore Life (Matador) е на пазара.