Грехота е да познавате D.R.A.M. (Does.Real. Ass.Music. или просто Shelley Massenburg-Smith за майка си) само покрай мартенския Super Mario хит Cha Cha и скорошната му задочна конфронтация с Drake относно това кой кого семплирал и какво било редно да направи – въобще, да се оправят. Не че ние сме правилните хора да дават акъл по въпроса след като му обърнахме сериозно внимание едва след няколко похвали от клавиатурата на Kindness в Twitter преди няколко седмици. Рапърът, певец и продуцент от Хамптън, щата Вирджиния, е тепърва изгряваща надежда от сравнително новата вълна кросоувър музиканти като Chance the Rapper и Donnie Trumpet и може да се похвали с дългогодишно блъскане по кол центрове и кофти студия, преди да успее да запише прекрасния рап/фънк/соул микстейп с фалцетно пеене и хубави речитативи от 2014 (откъдето идва и въпросното Cha Cha) и да си отвори пътя за много интересни проекти и колаборатори през 2015. Последното му EP отпреди дни GahDamn! очарова не само с отвеяния и много замечтан глас с лек фалцет на D.R.A.M., но и с привидно тоталния безпорядък на идеите и елегантното скачане от Мотаун звучене и екстатичните пърхащи мелодии (Signals) към редуващото се темпо на карибски перкусии и едва загатнати китари (Fax). Мелодиите на Shelley влизат под кожата именно с непрекъснатото сменяне на темпото и ритъма и тоталната непредвидимост за това какво следва във всеки един момент – независимо дали говорим за включването на целия оркестър на Donnie Trumpet в $ или разливащия се балеарски соул в I’ll Be Back Again или пък драматичното и много чувствено включване на нео соул певицата SZA от Top Dawg Entertainment в дуетното Caretaker. Останалите съвременни MC-та могат само да си мечтаят за спокойните речитативи и величествено пеене на D.R.A.M. в албум, който те онася леко (с усмивка) и абсолютно незабележимо като добра бутилка алкохол през есента и зимата.
GahDamn! (W.A.V.E. Recordings /Atlantic) е на пазара.