Новата шпионска екшън комедия на Guy Ritchie е приятно упражнение по стил и непретенциозна тренировка за предстоящия Bond и Sielberg-овия Мост на шпиони. Съвременната кино екранизация на популярния (и доста лековат) едноименен 60-тарски ТВ сериал е вероятно начало на нов франчайз, загатнато доста дебелашки и в самия финал на филма. Излъчваният от 1964 до 1968 година сериал Мъжът от U.N.C.L.E. се върти около приключенията на двойка супер шпиони, американецът Napoleon Solo (Robert Vaughn тогава и Henry Cavill сега) и руснакът Illya Kuryakin (David McCallum тогава и Armie Hammer сега), които се борят срещу поредната фиктивна злодейска организация, подобно на английския колега от Острова. Екранизацията на Ritchie обаче е съсредоточена предимно върху предисторията и динамиката в отношенията между агентите на ЦРУ и КГБ, които, изненада, трябва да загърбят непоносимостта помежду си, за да елиминират тайнствената ядрена заплаха от международната организация на италиански индустриалци – злодей под чехъл и неговата властна съпруга (Elizabeth Debicki), напомняща за младата Catherine Deneuve.
Историята във филма започва на пропусквателния пункт Checkpoint Charlie в началото на 60-те години и в разгара на Студената война, където двамата агенти се срещат още в началото на своята мисия – независимо един от друг да приберат умната девойка и изпечен автомонтьор Gabby Teller (чаровната Радина Кърджилова, пардон – Alicia Vikander), чийто баща, един от най-талантливите ядрени физици на Hitler, изчезва безследно преди няколко месеца. Напрегнатото откриващо преследване по удобно пустите улици на Източен Берлин залага и основното темпо на двучасовата продукция и основните характеристики на героите – Ritchie винаги си е падал по динамичните отношения между мъже, които на пръв поглед нямат нищо общо. Оттук насетне локациите се сменят по-бързо от облеклото на основните участници, обратите са прилично предсказуеми, а comic relief моментите са добре написани, за да вкарат нужната доза хумор в добре режисираните преследвания и екшън – нещо, което Ritchie е доказал, че може.
Макар на пръв поглед филмът да разчита най-вече на смелото интерпретиране на епохи, теми и различни стилове, Мъжът от U.N.C.L.E. се крепи върху скромните плещи на симпатичния Cavill, който прави достоверна роля на егоистичен, стилен и много премерен класически шпионин от американската школа Napoleon Solo. От своя страна талантливият, леко недодялан, симпатичен и много принципен руснак Kuryakin има сериозни проблеми с гнева и акцента (леко колебливо надиграване с акцента на Armie Hammer). В епизодична роля се появяват Hugh Grant и Jared Harris, злодеят Moriarty от Sherlock на Ritchie. Въпреки това няма как да не пренебрегнем и сериозните залитания по сценографските детайли в сцените на филма (основните протагонисти водят триминутен спор за дрехите на Paco Rabanne), които забавляват за момент, но едва ли биха работили в дългосрочен план, досущ като в сериала.
Есенцията на самия сериал и контекста на Студената война отстъпват място на сценаристско/режисьорското решението на Ritchie да представи културните и политическите аспекти на 60-те години по достъпен, забавен и лесносмилаем начин, вдъхновен поравно от ранните филми за Bond и стилните италианските и френски заглавия като L’Avventura и Сладък живот, икони от началото на съвременната епоха и нейното облекло, автомобили, дизайн и естетика. Именно поради това всеки параноичен критик би се заклел, че Ritchie отдава почит на любимите си режисьори и актьори от тази епоха с директна трактовка на епизоди от Ле Ман (автомобилното състезание на италианската писта), Ваканция в Рим (сцените с испанските стъпала и нощните разходки в италианската столица), военните филми със Steve McQueen (преследването с мотоциклета на русия Kurtakin към края на филма), крупния кадър в пистолета от първоначалното преследване в Берлин (последните Bond-ове с Daniel Craig). Лошо няма.
Вероятно една от причините историите за шпионаж и тайни програми да продължават да впечатляват и забавляват поколение след поколение е цикличния характер на историята и политиката, които очертават заобикалящата ни зловеща реалност. Мъжът от U.N.C.L.E. не добавя нищо ново към жанра на шпионските комедии, но няма и такива претенции – да се гледа единствено с нагласа за чиста проба забавление и порнография за очите, докато точим зъби за новите филми на Sam Mendez и Steven Spielberg.
Мъжът от U.N.C.L.E. е по кината.