24 май, 06:50, София. Има толкова много невероятни неща в живота. Миксологията не е от едно от тях. Правило номер 360 от книгата на Chris Black изплува в съзнанието, докато летим към Швеция за глобалния финал на барманския конкурс Absolut Invite – най-подходящото място да се уверим дали Black е прав или просто не е попадал на достатъчно добър барман, който да му вземе акъла. Така де, модерната миксология в България се развива по-смело едва отскоро и виновниците за този естествен прогрес се опитват активно да възвърнат позабравения блясък на коктейл баровете. Първоначалният скептицизъм на Boyscout редакторите е породен от факта, че наблягаме предимно на стандартни популярни коктейли с водка (Bloody Mary), мартини (Dirty Martini) и уиски (Double Manhattan) и сме скарани с каквито и да било леки или парфюмирани смесени напитки, които отнемат повече от минута за приготвяне и пристигат под формата на цветна градина. Не се разбираме и с флеър дисциплините, но поканата на Absolut за големия финал в Швеция си е екстра възможност да си сверим часовника с част от най-добрите бармани в Европа, да потупаме по рамото българските участници, които дебютират в конкурса и разбира се, за да консумираме доволно количество водка от най-високия клас на дестилерията в Ахус. Въобще не подозираме, че след по-малко от два полета и 48 часа непрекъснато парти ще сме на първо име с две дузини отлични химици и абсолютни магьосници в смесването на алкохол и приготвянето на коктейли, които се забавляват като за последно дори, когато се състезават помежду си.
12:04, Копенхаген. Пътуването със скоростният влак от летището в датската столица до малкото шведско градче Кришанстад отнема по-малко от 90 минути и започва от живописния осемкилометров мост Йоресунд, преди да подмине малките гари след Малмьо с 200 км/час и да продължи през типичната скандинавска живописна природа, която унася безпогрешно.
13:30, Кришанстад. Цялата група бармани и регионални бранд мениджъри се изсипва на гарата в Кришанстад от различни вагони и се насочва като по команда към малкия ресторант Kippers и неговия Harry’s Bar – теренът за днешното състезание. Петото издание на Absolut Invite противопоставя 22-мата най-добри бармани от 12 европейски страни (+ Южна Африка). Залепили сме плътно за двамата български участници, които познаваме отскоро покрай българските финали.
Димитър Димитров е основател на Българската барманска гилдия и познато лице зад бара на By The Way, което знае абсолютно всичко за производството и историята на всички алкохоли (без да преувеличаваме) и не се притеснява да го сподели спокойно с приятно самоуверена усмивка.
Али Али е много притеснен, концентриран и голобрад младеж на 21 години, който ще работи в бургаския бар Бар‘селона още няколко седмици, преди да замине за Лондон и да стане част от персонала зад новия бар на Luca Cinalli (градската легенда от лондонския Nightjar). Малко преди същинското състезание, Митко и Али изглеждат доста притеснени, докато отварят облепените с чупливо големи куфари с всичко необходимо за конкурса. Носим си всичко за приготвянето като съставки и дори чашите, затова искахме да пристигнем по-рано и да се уверим, че всичко в багажа е цяло и не е било изпотрошено. В противен случай, просто няма как да участваме. За щастие, летищният персонал във Франкфурт и Копенхаген явно е пипал внимателно и няма щети върху инвентара за деня. Домакините на Absolut Invite представят отделните кръгове на състезанието и журито на конкурса, без да задълбават излишно – повечето участници са идвали и друг път, останалите са подготвени добре какво ги очаква.
Ще ги оценяват главният технолог на Absolut Krister Asplund (в средата), миналогодишният победител от Германия Andreas Künster (дясно) и американеца Richie Boccato (ляво). Двете кошници с буритос изчезват за секунди.
14:00-18:00, Kippers. Състезанието е разделено на три отделни части в два последователни дни – проверяват уменията на участниците да правят авторски коктейли, познанията по история на спиртните напитки и миксологията и достатъчно добро обоняние и вкус, за да се справят със слепите тестове. Тазгодишната тема на конкурса е вдъхновена от занаятчийството и ръчната изработка на коктейлите, в чиято основа трябва да присъства най-високия клас на шведската дестилерия Absolut Elyx. Първият ден е предвиден за теоретичен изпит с въпроси за историята на спиртните напитки и миксологията като цяло и същинската част по приготвянето на авторски коктейл. Саундтракът за деня в клубния бар на Kippers е дискографията на The Rolling Stones.
Всеки участник забърква спокойно по четири коктейла (три за членовете на журито и един за снимка/изпиване от публиката, в която се мяркат предимно бранд мениджъри от отделните страни и един мълчалив журналист в мое лице) и го представя по възможно най-атрактивния и смислен начин с достатъчно добра аргументация какво и защо е направил.
Али Али
Али гледа внимателно останалите участници, докато Митко ме сръгва и започва да ми обяснява какво има в аптекарските шишета без етикет на всички участници. Темата ти подсказва много директно, че трябва да си направиш сам всички тинктури, битери, плодови сиропи, ликьори и въобще всякакви такива неща, които мислиш да използваш. Почнеш ли да използваш готови продукти от известни марки, веднага те хващат съдиите и ти режат от точките.
Повечето състезатели приготвят странни коктейли в чаени чаши с особен аромат на парфюм, но има и достатъчно добри изключения, които свършват бързо. Прекарваме четирите часа в клубния бар на Absolut в компанията на изключително забавния немец Eric Bergmann и южноафриканското денди Kresan Naidu, които ще споменем малко по-късно.
20:00, Ахус. Вторият по-големина град в региона е дом за около десетина хиляди постоянни жители, чиито брой се утроява през летния сезон заради живописните крайбрежни райони и дългите плажове в местността. Малко хора знаят, че в Ахус се провежда един от най-големите световни турнири по плажен хандбал с над 20 хиляди участници, но едва ли има човек, който да не е чувал за дестилерията на Absolut и да не е наясно с простия факт, че всяка капка от шведската водка се произвежда именно тук. Верандата на хотела в непосредствена близост до реката и десетките моторни яхти се пълни с доста уморени от пътуването и днешното състезание бармани, които обръщат смразяващо студени коктейли в медни бокали и нямат търпение за вечеря. Слушайки разговорите им преди да потеглим, човек няма как да не си помисли, че е попаднал на годишния конгрес на някакви изключително опитни биохимици, които обсъждат свойствата на алкохолите с научни термини и всякакви начини за комбиниране на съставки.
20:30. Трябва да стигнем с автобус до Ovesholm, но не съм сигурен дали това ще се случи. Целият автобус се люлее от трагичното караоке с пълно гърло, което минава през цялата дискография на ABBA и Roxette и те кара да се чувстваш като единствения трезвен човек сред банда абитуриенти през 92-ра в София. Останалите очевидно искат да разпуснат и се отдават без втора подкана на шведската класика по пътя към бивша пералня, преустроена в доста приятно място за коктейли и вечери с дълги маси, непрекъснати тостове, ужасяващо вкусна храна (три вида месо, зеленчуци и типичен шведски десерт, чието име пропускаме да запомним) и задължителните шотове Malibu на миналогодишния победител Andreas, които черпи всеки, посмял да му се изпречи на пътя.
Напоителните шумни разговори от дългите маси се пренасят спорадично около барманския огън извън сградата и върху диваните в част от стаите, преди да припаднем от умора върху две от седалките в автобуса малко след полунощ. Будим се рязко само от ударите на немеца Eric, които ни тормози с изключително забавните си истории за невероятните си приключения в Куба.
25 май, 9:30, Ахус. Гробната тишина в автобуса е нарушавана само от спорадичния кикот на различните групи, които не свалят тъмните очила и правят равносметка на предишната вечер на родния си език. Руснаците мълчат кротко.
10:00. Закусваме в истински обор в Skepparslöf, собственост на един от фермерите, които снабдяват шведската компания с пшеница. Именно тази сутрин обръщаме повече внимание на хладнокръвните и мълчаливи готвачи от Kippers и Harry’s Bar, които приличат на гурме дет метъли и въртят по няколко огромни дълбоки тигани с дузини яйца и много бекон. Питателната закуска с всички възможни шведски колбаси, сирена, зеленчуци и сладък хляб е последвана от кратък семинар за технологичния процес на Absolut и нагледно обяснение защо няма аналог. Повечето участници внимават с какво се хранят – предстои непоносимо сложната сетивна част от конкурса и слепи тестове за вкус и мирис.
11:45. Участниците са разделени от организаторите в четири групи, а аз започвам да обикалям по различните лoкации с видео екипа, бранд мениджъра от Перно Рикар Fintan Collier и най-симпатичния член на журито Richard Boccato – легендарен барман и типичен нюйоркчанин с широк костюм на тънко райе, множество сребърни пръстени и верига на панталона, тъмни очила и глас като от филмов трейлър, който разказва словоохотливо за многобройните си контузии от обиколките с мотор, сноуборд условията в Аспен и детството в полуразрушената долна част на голямата ябълка. Имам италиански корени, семейството ми е оттам, знам езика, но се чувствам стопроцентов нюйоркчанин, въобще не съм като останалите с подобен произход. Аз съм си нюйоркчанин. Richie започва кариерата си на вратата на Little Branch през 2005, преди да стане звяр в миксологията и да се включи първо зад бара на Milk&Honey, а по-късно и в управлението на Dutch Kills със Sasha Petraske и тики бара Painkiller с Giuseppe Gonzalez. Можете да го видите как разрязва огромен леден блок с моторна резачка – настоящата му компания Hundredweight произвежда първокласен лед за заведения. Самият Richie признава колко нелепо се чувства, докато обяснява пред Forbes как си изкарва парите със замразена вода, но не крие, че перфектният лед е изключително важен за вкуса и чистотата на напитките. Boccato предпочита да говори най-вече за последните си сноуборд приключения в Щатите и предстоящия ангажимент за друга алкохолна марка в Лос Анджелис. Имам и един приятели там, които ме карат да говорим по работа, та ще видим – мога и да се задържа повече. Освен с лед, Richie се занимава и с консултантска дейност за различни европейски клиенти, обожава Швеция (Но само, когато е хубаво времето, зимата е истински кошмар), има лека резервираност спрямо бизнеса в Испания и обича да кара един от трите си мотоциклета в Eвропа.
Първата спирка от днешната обиколка са слепите тестове в имението на Råbelöf и действащата ловна хижа, до която се стига по чакълест горски път. Озовали сме се в декор на True Detective. Смразяващото спокойствие наоколо и типичната ловна атмосфера с много снимки на щастливи ловци по стените, които позират над гротесково извитите шии на отстреляните елени са в съзвучие с кожените канапета и многобройните ловни трофеи по стените. За активното ползване свидетелстват миризмата на мърша, куките и кантара за животни, които са разположени зад втора постройка, оглеждаща се в спокойните води на близкото езеро.
Пропускаме теоретичната част в замъка Skeppet и се насочваме директно към състезанието по хвърляне на ананаси в дъжда, което се провежда отново в Ovesholm и не влиза в състезателната част. Дневната програма в понеделник завършва с много подробна обиколка на завода на Absolut в Ахус – телефоните на територията на фабриката са забранени и не трябва да напускаме маркировката на разчертаните коридори за движение. Дестилерията на Elyx се намира във впечатляващата стара сграда с огромни медни съдове в инсталацията, която работи само по няколко седмици в годината и произвежда около половин милион бутилки. Бранд стаята на последния етаж в дестилерията прилича на личния бар на скандинавски Bond злодей. Последният кръг е групов тест с много трудни поп културни и бармански въпроси, от които се справим само с въпрос именно за Bond.
17:30. Обратно в хотела за кратко възстановяване преди официалната вечеря и награждаването на победителите.
19:30. Пътуваме отново с автобус към поредното интересно помещение по средата на нищото в Kalvstallet – малко градче с голямо езеро и много комари, където ще се състои финалната вечеря и обявяването на победителите. Всички участници са се спретнали в костюми и не успяват да прикрият нетърпението си да разберат как са се представили. Дет металистите от Kippers сервират рибай стекове с аспержи, вина и по бутилка Elyx на всяка маса, за да резерва за шотове, какво друго?
Micke Karlsson © Johan Blomborg
Richie обявява носителя на титлата за най-добър коктейл (Tea of Тranquility на южноафриканеца Brent Perremore) и най-добрия барман (шведа Micke Karlsson, който има най-висока обща оценка след всички кръгове и печели пътуване до огромния фестивал Tales of the Cocktail това лято в Ню Орлиънс) и повежда всички към афтър партито, до което се стига само с факли заради тъмния мрак. Приземният етаж на близката къща е превърнат в импровизиран клуб за оглушителни iPod диджеи с малък бар. Плодовите коктейли се приготвят със скоростта на светлината и намаляват забележимо едва, когато руснаците започват да се забавляват, както си му е реда. Наблюдаваме отстрани и си мислим, че едва ли някога ще се засилим да ставаме добри бармани, но поне със сигурност ще почнем да пием повече коктейли и да се интересуваме сериозно от домашна миксология след нагледните уроци от последните два дни.
26 май, 3:30. Белите нощи са усещат и в южната част на Швеция – прибираме се обратно в Ахус в полу-здрач. Караоке партито продължава с по-адова, по-ужасяваща и много по-шумна плейлиста от предишната вечер.
26 май, 9:30. Последната обща закуска в хотела минава по-бързо с Eric, който продължава да разказва най-срамните бармански истории, които сме чували някога. Присъединява се и южноафриканеца Kresan, който залага предимно на самоирония и сарказъм заради ниския си ръст – странните му епизоди с Erik в автобуса на път за гарата, а в последствие и във влака за Копенхаген им докарват две глоби и много смях за околните.
13:00. Имаме по-малко от четири часа да разгледаме Копенхаген – хубаво и подредено място с много канали, хубави барове, красива архитектура, безплатни и чисти тоалетни и услужливи датчани, които не ти позволяват да се изгубиш за дълго. Ще трябва да се върнем пак.
Повече информация за Absolut Invite има тук. Boyscout пътува до Швеция по покана на Перно Рикар България.