Съвременният американски хип-хоп и рап често е закрепостен от нелошата носталгия по 90-те години, опитва се да бъде прекалено напредничав, експериментален и на ръба на слушаемостта или е прекалено комерсиален, за да има друго място освен поп класацията на Billboard. След многократно отлагане, най-известният член на нюйоркския колектив Progressive Era, Joey Bada$$, издава приличен дебют с амбициозното и иронично скромно заглавие B4.DA.$$ (Before the money), който търпи сериозни критики от музикалната преса и не успява да се доближи като тръпка до най-добрите скорошни примери за наистина интересен първи албум (Chance The Rapper), но поставя достатъчно въпросителни за бъдещо величие.
Минали са повече от три години, откакто Joey се появи на рап сцената като изключително надарено MC с добра музикална култура, влечение към музиката на 90-те години и превъзходен дебютен микстейп, 1999. За кратката си кариера Bada$$ е успял да си спечели достатъчно голяма и лоялна публика със своя статут на обещаващ ъндърграунд артист, който все още не може да нахлуе в американското радио по подобаващ начин и все пак продължава да клони към автобиографичните текстове и най-отличителните черти в музиката на своите индиректни ментори и вдъхновители от източния бряг. Логично, B4.DA.$$ е романтична нюйоркска почит към 90-те години от един бивш тинейджър, който е отраснал с музиката на отците J Dilla и Gang Starr без въобще да е живял съзнателно в тяхното време.
Един от сериозните признаци за тази носталгична атмосфера в B4.DA.$$ е присъствието на легендата DJ Premier като продуцент на Paper Trail$ – олдскуул трак с уважителните към бащиците текстове като Before the money there was love/But before the money it was tough, Money Ain’t A Thing If I Got It и This kid ain’t been the same since Biggie smacked me at my christening. Подобно е и настроението на други тракове като Big Dusty и No. 99, което семплира Little Miss Lover на Jimi Hendrix. Спокойната пиано мелодия и бавен бийт на Hazeus View подчертава нахъсаните речитативи на Joey и подготвя слушателите за великото музикантско O.C.B. в колаборация с нюорлиънския брас бенд Soul Rebels и Like Me – отново бавно и много мелодично парче, взето сякаш от дискографията на J Dilla, в което новия Marvin Gaye, тежко недооценения засега BJ The Chicago Kid, демонстрира защо е смятан за едно от най-обещаващите имена на соул музиката. Веднага след това следва продуцираната от Hit-Boy Belly of The Beast, която изоставя познатия грандомански похват на хитовия продуцент и разчита на още една смирена мелодия, плавен бийт и гостуващия денсхол реге вокал на Chronixx.
Освен Chronixx, останалите гости в B4.DA.$$ съставят ограничен списък от силни имена, които по някакъв начин участват в най-добрите песни от албума. Raury от Атланта се включва в Escape 120 с отличителен и не особено 90-тарски дръмендбейс ритъм, BJ The Chicago Kid прави поредното си величествено включване, а албумът завършва със запомнящите се речитативи на друг нюйорски герой, Action Bronson, в с Run Up On Ya и изненадващото гостуване на Kiesza в Teach Me, която въобще не дразни. Критиката вече разкритикува B4.DA.$$ заради отегчените речитативи и сравнително еднообразното рапиране в по-голямата част от албума, заедно с липсата на истински новаторски идеи, които да представят Bada$$ като нещо повече от ценител на 90-тарския носталгичен рап. Въпреки това, дебютният албум на младия нюйоркски артист загатва достатъчно добре за необятния му потенциал на MC, което има накъде да се развива.
B4.DA.$$ е на пазара.